На 4 октомври 1957 година се случи нещо, което шокира света - руснаците изстреляха в космоса първия изкуствен спътник, Спутник-1.
Дни наред вестниците, радиото и телевизията пишеха и говореха за това чудо. Аз бях деветгодишен и от космос малко разбирах, но ми стана ясно, че нещо сериозно се е случило. В училище момчетата започнаха да говорят за ракети и полети в космоса.
В Америка решиха също да пускат спътници, да не изостанат от руснаците. Започна се космическото съперничество, което продължава и до ден днешен. Руснаците пускаха в космоса кучета. Лайка беше първото животно обиколило земята (на 3 ноември, 1957), после Белка и Стрелка и т.н.
Около 50 кучета летяха и се върнаха живи. Американците започнаха да изстрелват шимпанзета.
И ето най-сетне излетя и човек - Юри Гагарин (12 април, 1961), първият летец космонавт.
Тези събития бяха посрещнати в България с огромен ентусиазъм, хората започнаха да гледат на живота доста оптимистично и започнаха да очакват от науката и от Съветския Съюз нови чудеса.
И разбира се, не само в България започна да се говори и пише за чужди планети, за покоряване на космоса, за "братя по разум" във вселената. По цял свят започнаха да излизат огромно количество научно-фантастични книги. Автори като Станислав Лем, Иван Ефремов, Рей Бредбъри станаха много популярни.
Горе-долу по същото време в небето над София се появиха и първите реактивни самолети. В началото на 50-те години да видиш самолет в небето беше голяма работа! Когато над София се появеше самолет, хората се спираха и го проследяваха с поглед. Аз винаги много се радвах да видя самолет. А появата на реактивните самолети беше цяла сензация. Те издаваха особен звук, оставаха отзад бяла опашка от пара и не беше ясно как изобщо летят без перки!
Първо се появиха реактивни изстребители, цепещи небето с демонстративна цел, а после в Софийското летище започнаха да кацат реактивните ТУ-104 на Аерофлот. Тълпи от любопитни ходеха на летището да видят този необичаен самолет. Ние също отидохме семейно да го видим, баща ми много се впечатли, а майка ми заяви, че никога няма да се качи в подобно нещо. (На 85 години обаче тя направи презокеански полет с Боинг 747; така че голям залък хапни, голяма дума не казвай!)
ТУ-104
За да покажа колко много се промениха хората от тези събития, ще дам пример с вуйчо си. Той винаги е бил хуманитарно настроен човек, но някъде в края на 50-те години дойде един ден в къщи, седна на масата и с молив и хартия ни изнесе една лекция за устройството и работата на ракетите и реактивните двигатели. До този момент той винаги беше говорил само за кино и футбол. Лекцията му беше ясна и разбираема, така че аз на десет години научих горе-долу как работи реактивният двигател.
През 60-те години точните науки станаха много престижни. За специалност физика в университета приемния бал беше доста висок (на второ място след архитектура). Химията също стана популярна - във връзка с появата на плаcтмасите. Физиците всяваха огромен респект, те бяха уважавани както за атомната енергия, така и за космическите полети.
В началото на 70-те години обаче най популярни станаха математиката и информатиката. Много се говореше и пишеше за кибернетика, изкуствен интелект, роботи... и разбира се, за компютри. В България започнаха да се произвеждат електронни калкулатори ЕЛКА. Те се използваха в търговските вериги вместо касови апарати, по канцеларийте и дори в хотелите. Герой на деня стана Благовест Сендов - първо млад професор, после академик и народен предтавител. Енергичен и талантлив, Сендов олицетворяваше настъплението на информатиката, която в България достигна доста високо ниво.
Георги Иванов
В заключение искам да спомена, че летяха и двама български космонавти. Първи излетя майор Георги Иванов (от 2004 - генерал-лейтенант). На 10 април 1979 г. той летя заедно с Николай Рукавишников. По време на полета имаше авария, но нашия човек успя да спаси положението и двамата се върнаха живи и здрави. Втори летя Александър Александров, със Союз ТМ 5 в 1988. През 2002 той стана бригаден генерал. Ръководител на този полет беше Анатолий Соловьов.
Дни наред вестниците, радиото и телевизията пишеха и говореха за това чудо. Аз бях деветгодишен и от космос малко разбирах, но ми стана ясно, че нещо сериозно се е случило. В училище момчетата започнаха да говорят за ракети и полети в космоса.
В Америка решиха също да пускат спътници, да не изостанат от руснаците. Започна се космическото съперничество, което продължава и до ден днешен. Руснаците пускаха в космоса кучета. Лайка беше първото животно обиколило земята (на 3 ноември, 1957), после Белка и Стрелка и т.н.
Около 50 кучета летяха и се върнаха живи. Американците започнаха да изстрелват шимпанзета.
И ето най-сетне излетя и човек - Юри Гагарин (12 април, 1961), първият летец космонавт.
Тези събития бяха посрещнати в България с огромен ентусиазъм, хората започнаха да гледат на живота доста оптимистично и започнаха да очакват от науката и от Съветския Съюз нови чудеса.
И разбира се, не само в България започна да се говори и пише за чужди планети, за покоряване на космоса, за "братя по разум" във вселената. По цял свят започнаха да излизат огромно количество научно-фантастични книги. Автори като Станислав Лем, Иван Ефремов, Рей Бредбъри станаха много популярни.
Горе-долу по същото време в небето над София се появиха и първите реактивни самолети. В началото на 50-те години да видиш самолет в небето беше голяма работа! Когато над София се появеше самолет, хората се спираха и го проследяваха с поглед. Аз винаги много се радвах да видя самолет. А появата на реактивните самолети беше цяла сензация. Те издаваха особен звук, оставаха отзад бяла опашка от пара и не беше ясно как изобщо летят без перки!
Първо се появиха реактивни изстребители, цепещи небето с демонстративна цел, а после в Софийското летище започнаха да кацат реактивните ТУ-104 на Аерофлот. Тълпи от любопитни ходеха на летището да видят този необичаен самолет. Ние също отидохме семейно да го видим, баща ми много се впечатли, а майка ми заяви, че никога няма да се качи в подобно нещо. (На 85 години обаче тя направи презокеански полет с Боинг 747; така че голям залък хапни, голяма дума не казвай!)
ТУ-104 За да покажа колко много се промениха хората от тези събития, ще дам пример с вуйчо си. Той винаги е бил хуманитарно настроен човек, но някъде в края на 50-те години дойде един ден в къщи, седна на масата и с молив и хартия ни изнесе една лекция за устройството и работата на ракетите и реактивните двигатели. До този момент той винаги беше говорил само за кино и футбол. Лекцията му беше ясна и разбираема, така че аз на десет години научих горе-долу как работи реактивният двигател.
През 60-те години точните науки станаха много престижни. За специалност физика в университета приемния бал беше доста висок (на второ място след архитектура). Химията също стана популярна - във връзка с появата на плаcтмасите. Физиците всяваха огромен респект, те бяха уважавани както за атомната енергия, така и за космическите полети.
В началото на 70-те години обаче най популярни станаха математиката и информатиката. Много се говореше и пишеше за кибернетика, изкуствен интелект, роботи... и разбира се, за компютри. В България започнаха да се произвеждат електронни калкулатори ЕЛКА. Те се използваха в търговските вериги вместо касови апарати, по канцеларийте и дори в хотелите. Герой на деня стана Благовест Сендов - първо млад професор, после академик и народен предтавител. Енергичен и талантлив, Сендов олицетворяваше настъплението на информатиката, която в България достигна доста високо ниво.
Георги Иванов
В заключение искам да спомена, че летяха и двама български космонавти. Първи излетя майор Георги Иванов (от 2004 - генерал-лейтенант). На 10 април 1979 г. той летя заедно с Николай Рукавишников. По време на полета имаше авария, но нашия човек успя да спаси положението и двамата се върнаха живи и здрави. Втори летя Александър Александров, със Союз ТМ 5 в 1988. През 2002 той стана бригаден генерал. Ръководител на този полет беше Анатолий Соловьов.
