КНИГИТЕ

Като дете, 7-10 годишен, често зимно време боледувах от ангина. Децата лесно изстиват, защото играят до захлас и не ги интересума колко градуса е навън. Играейки в снега или на пързалката, ръкавиците ми ставаха мокри и заледени, краката също. Ангината това и чакаше...

И така, щом се събудех сутрин с болно гърло, майка ми отиваше да се обади по телефона от комшиите (ние телефон нямахме). Първо в училището, после в поликлиниката. Ние бяхме към 19 поликлиника на улица Мизия, близо до Военната Академия (сега се нарича ДКЦ, Диагностично-Консултативен Център, за да изглежда по-солидно).
След известно време в къщи се появяваха д-р Попиванова и сестра Чуклева. Пристигаха обикновено с една линейка, бяла Шкода Октавия.
Чуклева беше нисичка, с кръгло лице и къдрава руса коса, а Попиванова беше стройна, представителна жена с тъмна права коса. След прегледа тя обичаше да си поговори с майка ми за това-онова, докато сестрата ми слагаше първата инжекция. Пеницилин на капсули се появи по-късно.

Какво общо имат моите болести с книгите? Много общо!
Лежейки и страдайки дни наред, аз изчетох мнозина интересни книги. Понякога майка ми носеше книги от училищната библиотека - писах вече за библиотекарката Олга, дето беше нейна приятелка. Понякога ми купуваше нови книги. Пред тези години аз лека-полека си организирах малка библиотечка. Много добре си спомням първите си десет книги. Някои бяха много популярни ("Пет седмици в балон" и "Пътешествие до центъра на земята" на Жул Верн, "Черната стрела" на Роберт Луис Стивънсън), други бяха по-особени ("Разкази за нещата, които ни заобикалят" на Михаил Илин, "Приказки на северните народи"). По-късно към колекцията се добавиха "Еленоубиецъ" на Фенимор Купер, "Повест за една гора" и "Чернишка" на Емилиан Станев.

Силно ми повлия книгата на Михаил Илин "Разкази за нещата, които ни заобикалят". Тази книга ме научи да гледам внимателно дори и на дребните предмети около мен. Там се разказваше, например, колко много хора и процеси са нужни за направата на обикновен молив. По-късно научих, че М. Илин е псевдоним на Иля Маршак, брат на известния писател Самуил Маршак. М. Илин е бил по образовние химик и можеше много ясно и точно да се изразява. Чудесен, приятен, лек стил. Ех, защо учебниците не се пишеха по този начин?
Потърсих наскоро тази книга, но не успях да я намеря. По интернета обаче може да се чете свободно руското издание "Рассказы о вещах".

Като читател аз бях всеяден, но за щастие ми попадаха предимно свестни книги. Не само защото Олга ги подбираше за мен, но и книгите по книжарниците и библиотеките бяха предимно подбрани.

Всичките издателства бяха държавни, при тях имаше редактори и преводачи. Те избираха и публикуваха книги, които им се струваха хубави и качествени. Печалбата не стоеше на пръв план. Ако един издател се води най-вече от печалбата, той не подбира съдържанието. Затова сега срещаме доста долнопробни книжки.

Не бих казал, че тогава имаше цензура за чуждестранната литература. Просто имаше качествен контрол, както при производството на коли, да речем. Превеждаха се доста остропроблемни книги, преведоха "Спасителят в ръжта" на Селинджър, превеждаха класически детектив като Реймонд Чандлер, много от Стейнбек, Хемингуей, Ремарк.

България е малка държава, а по света се издават милиони книги. По мое мнение (груба статистика), около 80% от тях са пълен боклук и се продават единствено с комерческа цел. Има милиони книги с примитивно съдържание, евтина порнография и какво ли не.
Редакторите не искаха да допускат такива книги. В повечето страни наркотиците са забранени. Логично е да има и ограничения за книгите.
Аз всъщност съм благодарен на държавните издателства и редакторите, които подбираха, превеждаха и ми предлагаха най-хубавото от световната литература. Почти всички качествени световно известни книги бяха преведена на български.

Издаваха се много български книги. Споменах вече Емилиан Станев. Много популярни бяха Димитър Талев с "Железният светилник" и Димитър Димов с "Тютюн" и "Поручик Бенц". И разбира се, както винаги - Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Чудомир.
Аз съм много доволен, че в България има градове кръстени на писатели. Това е уникален и великолепен български факт. В Англия няма град Шекспир, но има град Оксфорд, което значи брод за говеда (т.е. плитко място дето минава добитъка).
Както и да е.

Споменатите горе писатели бяха утвърдени имена още преди социализма, но през 50-70 те, години се появиха и доста нови талантливи автори - Радичков и Хайтов, например. Но защо да спирам с тях? Ето още имена от това време: Ивайло Петров, Христо Фотев, Любомир Левчев, Валери Петров, Иван Радоев, Генчо Стоев, Стефан Цанев, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева. "Българският великден" на Тончо Жечев беше сериозно културно събитие.
Но аз не мога да правя тук литературен обзор на периода до 1950-1990, това е материал за голяма книга. Искам само да подчертая, че се издаваха много книги от талантливи български и чужди автори, те се обсъждаха подробно по телевизията и печата, по някои от тях се правеха филми. Това са дълбоки книги, четенето им беше силно преживяване, дори откровение.  Така беше със "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес и с "Името на розата" на Умберто Еко.
Ето какво пише "Уикипедия" за романа Тютюн на Димитър Димов:
"В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социално-психологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“', така и извън него. Романът е екранизиран през 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, итиалиански и френски."

Имаше ли цензура? Имаше по-скоро автоцензура. Общоизвестен факт беше, че ако се напише нещо хубаво за властта, то вероятно ще се публикува, а ако се напише нещо лошо - вероятно няма да се публикува. Тази глупава нагласа пречеше на обществото да коригира грешките си. Но все-пак критични и иронизиращи материали се публикуваха (като филма "Кит", например). Mнозина се дразнеха, че не могат директо да критикуват правителството. Но от тези мъки страдаха предимно журналистите. Писатели от ранга на Радичков не се дразнеха с политиката, тях ги интересуваха по-висши ценности.

Научна фантастика
През 50-те и 60-те години много популярна стана научната фантастика. За това силно допринесоха космическите полети. Но тази литература бе родена много преди това - още през 19 век Жул Верн написа "От Земята до Луната" и "Капитан Немо". После идва Херберт Уелс с "Машината на времето" и "Войната на световете". В България бяха популярни книгите на руския фантаст Александър Беляев, най-вече "Главата на професор Доуел", "Островът на изчезналите кораби" и "Човекът амфибия" (Ихтиандър). По последната книга в края на 50-те години радио "Христо Ботев" излъчваше радиопиеса и всяка неделя сутрин аз следях развълнувано приключенията на Интиандър.

Рей Брадбери става известен през 50-те години. Ето две класически заглавия: "Фаренхайт 451" и "Марсианските хроники". Един много талантлив и приятен автор се появи в Полша - Станислав Лем ("Соларис" и "Едем"). Лем в разказа си " Приятелят на Автоматей" предсказа днешните мобифони и даже много повече. Фантастиката на Аркадий и Борис Стругацки силно ме завладя, тя беше по-интересна от криминално четиво: "Хищните вещи на века", "Трудно е да си бог". Може би най-хубавата книга от този жанр си остава "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.

Любителите на научна фантастика от онова време помнят какъв огромен избор имаше в руските книжарници. Младите хора знаеха руски език, защото той се учеше в училище - от пети клас до края. Издателството "Мир" превеждаше стотици популярни заглавия. Имаше няколко чудесни серии - "Зарубежная фантастика" и "Библиотека современной фантастики", от които събрах почти всички томове. Фантастика и много други интересни книги излизаха в красиво оформената серия "Библиотека Приключений". Българската серия "Библиотека Галактика" също беше много хубава.

Говорят ли ви нещо имената Хенри Катнер и Клифорд Саймак? Това са двама от моите любими автори. Не може да не сте чували за Артър Кларк и "Една одисея в космоса през 2001-та". Много от тези култови произведения се превърнаха във филми, като "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Ех, сладки времена! Хари Потер ряпа да яде!

Руските книжарници
Искам да се спра по-подробно на руските книжарници. Те бяха културен феномен и цяло едно (ако не и две) поколение българска научно-техническа интелигенция се оформи под тяхно влияние. Наред с художествената литература там се продаваше много техническа и учебна литература: учебници, монографии, сборници, помагала. Публикуваха най-вече две издателства, "Наука" и "Мир". Издаваха стотици преводни заглавия. Като студент аз започнах редовно да обикалям по руските книжарници, поне два-три пъти седмично. Купувах най-вече книги по математика, физика и научна фантастика. Но не си жалех парите и за Чехов, Достоевски, Пушкин, книги за животните (Джералд Дарел). Много популярна беше серията "Зарубежный детектив". Така в продължение на 15 години аз натрупах в апартамента си около хиляда тома.
Мислите си, че ми е излязло доста солено? Съвсем не! Книгите бяха доста евтини. Ще дам няколко примера. Взимам ги наслука от библиотеката си.

Станислав Лем. "Навигатор Пиркс и Голос Неба" (в един том), "Мир", Москва, 1971 г, 1р. 42к (около лев и петдесет), твърди корици.

Кобо Абэ, "Пьесы", "Искусство", Москва, 1975, 87к.

М. М. Смирнов, "Диференциальные уравнения в чaстных производных", Минск, 1974, 56к. (това беше около 70 стотинки)

А ето и една сравнително "скъпа" книга:

Г. Фрауенфелдер, Э. Хенли, Субатомная физика, "Мир", Москва, 1979, 3р. 90к. Това е голям учебник от 700 страници, твърди корици. Английският оригинал все-още се продава за около 80 долара.

Ето как един студент може да си събере библиотека от професионална литература!

Не само аз, другите студенти също много купуваха. Руските книжарници бяха винаги пълни. Искам да спомена четирите най-посещавани в София: "Максим Горки" на ъгъла Раковски и Руски (сега Цар Освободител); "Чехов" до Младежкия театър на Дондуков; "К. Циолковски" на Граф Игнатиев до площад Славейков, и "многотомната" на ъгъла срещу Съдебната Палата. "Циолковски" беше изцяло за техническа литература, но такава литература се продаваше и по другите книжарници.
Така се бях пристрастил към тези книжарници, че когато ходех във Варна или Пловдив не пропусках да проверя какво ново има в техните руски книжарници.

Книги на английски, немски и френски също можеха да се намерят (от културните центрове), но бяха значително по-скъпи. През 70-те години аз се занимавах с английски език почти професионално и си изкарвах по някой лев като преводач. Редовно ходех като преводач на Международния панаир на книгата в зала Фестивална и работех с някое издателство - Penguin, McGraw Hill, Elsevier.
Когато изложбата свършваше, представителите на издателствата разпродаваха мострите доста евтино. Това беше единствения известен ми начин да се снабдиш с чужди книги на достъпни цени. Книгите на Запад сега са още по-скъпи. Един учебник по математика (биология, химия) в САЩ струва около 100 долара.

Българските книги също бяха много евтини, включително учебниците. Издателствата "Народна просвета" и "Наука и изкуство" имаха специална книжарница на бул. Дондуков до Младежкия театър, но учебници и научно-техническа литература се продаваха и във всички големи книжарници. Ето няколко примера за цени:

Ярослав Тгамлицки, Диференциално смятане, Наука и Изкуство, 1978, 1.65 лв.

Любомир Чакалов, Увод в теорията на аналитичните функции, Наука и Изкуство, 1973, 1.76 лв.

Бернхард Гжимек, Сред животните на Африка, Земиздат, 1976, 1.59 лв.
(Това е богато илюстрирана книга с цветни фотографии.)

Урсула ЛеГуин, "Лявата ръка на мрака", Георги Бакалов, Варна, 1980, 2лв (от серията "Библиотека галактика").

Н. П. Игнатиев, Записки (1875-1878), издателство на Отечествения фронт, 1986, 3 лв
(Това е една скъпа за времето, уникална книга от 800 страници.)

Джани Родари, Приключенията на Лукчо, Издателство Отечество, Серия Избрани книги з адеца и юноши, 1984, 1.33 лв
(С оригинални илюстрации от Раул Вердини.)

Тази чудесна книга беше преиздадена наскоро (2005) от издателство Пан. Това издателство работи дoбре и преиздаде много интересни детски книги. Но цената сега е 4.90лв, близо четири пъти по-скъпo. И докато "Пан" все-пак продава на сравнително достъпни цени, повечето нови книги сега са около 7-8 пъти по-скъпи.

Моята заплата в БАН към края на 80-те години беше 400 лв. От тогава заплатите на научните сътрудници не са се променили съществено. Цените на книгите (и не само те) обаче скочиха многократно. В това всеки може да се убеди, като погледне цените на старите книги дето се продават на площад Славейков или край автобусните спирки.

Ето, отварям каталога на книжарница Хеликон от юни 2010. Цените са в околността на 11-12лв. Каталогът ясно демонстрира, че в българската търговия вече е навлязла идиотската практика да се пише цена 11.99 вместо 12. "Великото" изобретение на западната търговска мисъл предполага, че наивния читател ще види цифрата 11 и ще си рече: "Дай да купувам, само 11 лева е цената". Доста евтин трик. Разчита се на публика, която вижда голяма разлика между 11.99 и 12. Например, книгата "Изиграният" на Брет Батълс се продава "само" за 11.99лв. Често виждаме и цени като 11.95, 8.95, 15.99. Изобщо - аванта!
Има и по-соленички цени. Боб Марли на Т. Уайт се продава за 30лв, втория том на Рей Бредбъри (избрано) върви за 17.99. Тайните на спецслужбите (Сергей Дьомкин) е 25 лв.

Срещнах в печата статистика, че само около 5% от българите купуват сега книги.