МОРЕТО

Искам да напиша и малко за морето от онова време. Морето е на 450 км от София, но е в сърцата на повечето софиянци.
Разбира се, да се опише морето подробно е невъзможно. Само няколко щрихи.

За пръв път видях морето в 1957 година, на пионерски лагер в Обзор. Никога няма да забравя тези двадесет дена на веселие и приключения. Плажа беше изцяло на наше разположение - други хора нямаше. Чадъри и плажни масла не се използваха, но имаше дървета и храсти за сянка. Лягахме на пешкири или направо на пясъка. В морето ни пускаха само на един метър дълбочина, все-пак бяхме деца. Запомнил съм кристално бистрата вода и изобилието на морски животинки. Гледах под водата и хващах риби-игли, тези дето стоят вертикално и са слабо подвижни. Едно дете беше убодено от "морски дракон" - дънна риба, подобна на попче, със шип на гърба. Заведиха го на лекар и му сложиха инжекция.

През 50-те години не беше много модерно да се ходи на море и да се пече човек на слънце - тази мода се наложи през 60-те години. Тогава започнаха да се оформят и морските курорти. В началото на 60-те години много министерства, учреждения и заводи започнаха да строят почивни станции край по-хубавите плажове.

Плажът на Балчик 1965

Лятото на 1964 година ходих с роднини в новата почивна станция на Киноцентъра в Балчик. Станцията се състоеше от една красива каменна вила и група бунгала. Тази вила беше купена после от някакъв френски милионер, разглобена и изнесена на части. На плажа (това беше официалния плаж на Балчик) през юли почти нямаше хора.
Дворецът в Балчик е бил любимия курорт на румънската кралица. До 1940 г. Балчик е бил румънска територия, а след това Северна Добруджа се връща от Румъния на България с Крайовския договор. Ботаническата градина е открита в 1955.

Ботаническата градина в Двореца - Балчик

От големите курорти първо беше популярен "Дружба" (сега Константин и Елена). Преди войната се е казвал Свети Константин. През 30-те години на миналия век мястото става много известно заради минералните си извори. Идват летовници от цяла Европа, най-вече поляци и чехи. Тогава е бил построен и хотел "Роза".
После един след друг се появяват други. Към края на 60-те години Дружба имаше завършен вид с красиви и удобни нови хотели, много зеленина и дървета, красиви алеи и няколко морски ресторанта с музика и дансинги - например, Черноморец. Тогава беше построен и Дома на Учените - Жолио Кюри.
За пръв път ходих в Дружба през 1968 година в хотел Русалка и после още десетина пъти. Сега курортът изглежда много по-различно с новите хотели. Аз повече не ходя там, защото не намирам вече предишната романтика, чистота и спокойствие.

Хотел Русалка, Дружба.
Чайка, Дружба
Хотел Жолио Кюри


Ето един интересен финландски рекламен клип за Слънчев Бряг от 1963.
http://www.youtube.com/watch?v=WZLy8fadcE4#t=45

Слънчев бряг 1970

Дружба беше едно от най-любимоте ми места на морето, другите бяха Созопол, Ахтопол и Приморско. Осомено Приморско заради Международния Младежки Център (ММЦ).
Няма да е преувеличение ако кажа, че ММЦ през 70-те години беше най-силната притегателна точка за българските младежи. По ред причини:
Огромен, чист, добре организиран плаж с неповторимите наблюдателни кули.
Млади хора идваха от цял свят - включително от Куба, Скандинавия, дори Монголия. За Германия, Полша, Чехия, Унгария и Съветския Съюз няма нужда да се говори - студентите от там преобладаваха. В няколкото полуоткрити столови се чуваше напевна френска реч прекъсвана от остри немски възклицания и какви ли не още непонятни чужди звуци.
През лятото, та чак до Октомври там работеха три открити дискотеки. Музика, веселие, свобода и романтика до пресищане!

Моето най-хубаво лято там беше през 1972 година. Под звуците на Манго Джери (In the Summertime) пиехме на плажа кока-кола и се състезавахме по плуване от кея на ММЦ до Китен.

Но... хубавите неща понякога си отиват. След дълго прекъсване посетих ММЦ в 2000 година. От предишната младежка публика и предишното веселие нямаше дори следа. Сградите на закусвалните и дискотеките стояха празни, стари и грозни.
Но градът Приморско се подобри много! Оживлението се пренесе там, и вечерно време на централния площад има естрада, всякакви развлечения, и весел поток от туристи се движи насам-натам за радост на местните търговци.

Приморско северния плаж 1970

От забавния филм "С деца на море" може да се добие добра представа за черноморските курорти от 70-те години А донякъде и от филма "Оркестър без име".


Перла, 1993 г. На преден план е вуйчо ми Петър Донев. Почти 18 години вече (до 2008) Перла е с неясен статут.


Южното черноморие се преобрази основно. Днешните младежи трудно могат да си представят как изглеждаха тогава черноморските градчета и села.
Частни хотели на морето нямаше. В Обзор, Несебър Поморие, Созопол, Приморско (с изключение на ММЦ), Китен, Ахтопол нямаше никакви хотели. Тук-там се строяха почивни станции - на предприятия, учреждения, министерства и профсъюзи. С годеницата ми прекарахме чудесно в станцията на профсъюзите (Приморско) през юли 1982 - с почивна карта за смешната цена от 30 лева за 14 дена (стая, храна, всичко).

Имаше държавни хотели, повечето скъпички, главно за чужденци. Някои по-стари хотели обаче бяха на съвсем достъпни цени. В скромния хотел Роза (Дружба) плащах около 5 лева на вечер за малка стая с едно легло и обща баня.

Човек ходеше на море обикновено с карта или на квартира.

През 90-те години държавните хотели започнаха да ги приватизират, а някъде към края на 90-те години започнаха масово да се строят нови частни хотели и хотелчета. Много жители на Обзор, Поморие, Созопол, Приморско взеха заеми, вдигнаха малки хотели и се замогнаха. Но за съжаление, регулациите бяха слаби и се стигна до презастрояване. Днешния Созопол, например, почти няма нищо общо с романтичния Созопол от 70-те и 80-те години.


Приморско, центъра, 2007


Приморско, фолклорен фестивал 2007. На естрадата руски детски ансамбъл изпълнява "Калинка"


Приморско, плажа на ММЦ при залез, 2007


През 60-те и 70-те години по морето можеше да се пътува с пътнически корабчета. Имаше корабче от Варна до Дружба и Златните пясъци, корабче от Бургас до Созопол, Приморско, Ахтопол. Това компенсираше претъпканите автобуси. Много удобен транспорт и предимно приятен. Но когато морето беше бурно, пътуването с корабче ставаше сериозно изпитание. На едно такова корабче от Бургас до Ахтопол аз преживях първата си (и засега единствена) морска болест. През 70-те години наред с корабчетата започнаха да "летят" по морето и Кометите, кораби с подводни криле. Пътуването с Комета беше изключително преживяване! И много евтино! Кометите бяха руски/украински/ - тогава не се правеше разлика. Сега (2007) само една пребоядисана комета пътува от Бургас до Истанбул (Морската принцеса).


Marine princess, 2007