Родените след 1983 вероятно не знаят, че в София преди имаше чудесен и много популярен цирк. Софийският Държавен Цирк имаше голямата куполна постройка с външен диаметър 43 м., височина на купола 19 м. се намираше на Солни Пазар (до площад Възраждане). Уникалната бяла конструкция бе издигната през 1962 г. Имаше 2000 места. Ето и една силно оцветена снимка.
За съжаление, всичко изгоря една нощ в 1983 г. Дълго време разследваха пожара, спореха кой е виновен, дори беше решено да се строи нов цирк на булевард Константин Величков. Но нищо не стана. http://www.blitz.bg/article/898
Включвам цирка в моите спомени, защото имах един период в живота, в края на 70-те години, когато сериозно се бях пристрастил към него. Ходех често на представленията, познавах изпълнителите, и много се възхищавах от ловкоста им. Искрено им завиждах!
За разлика от театъра и киното, цирка не създава илюзия, не те прехвърля в "друг свят". Цирковото изкуство е просто - пред теб излиза човек и показва сръчност каквато малцина в света притежават. Това не е демонстрация на превъзходство, а ясен, директен урок, че с воля и упорство се постигат чудеса.
Тук искам да спомена и краткия щастлив живот на София-ленд.
Този малък, но красив атракцион за деца (български Дисниленд?) се появи през септември 2002 и бе затворен през октомври 2006. Сега (в 2012) още могат да се видят остатъците му на пресечката Вапцаров и Черни Връх.
http://www.segabg.com/article.php?issueid=686§ionid=5&id=00007
Появи се много помпозно, съоръженията бяха скъпи и интересни, имаше и много шик заведения за родителите да си похапнат докато децата лудуват. Цените обаче бяха високи и в днешната бедна България малко можеха да си ги позволят. Дори в празнични дни посетителите образуваха много рехава група.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=95157
За съжаление, всичко изгоря една нощ в 1983 г. Дълго време разследваха пожара, спореха кой е виновен, дори беше решено да се строи нов цирк на булевард Константин Величков. Но нищо не стана. http://www.blitz.bg/article/898
Включвам цирка в моите спомени, защото имах един период в живота, в края на 70-те години, когато сериозно се бях пристрастил към него. Ходех често на представленията, познавах изпълнителите, и много се възхищавах от ловкоста им. Искрено им завиждах!
За разлика от театъра и киното, цирка не създава илюзия, не те прехвърля в "друг свят". Цирковото изкуство е просто - пред теб излиза човек и показва сръчност каквато малцина в света притежават. Това не е демонстрация на превъзходство, а ясен, директен урок, че с воля и упорство се постигат чудеса.
Тук искам да спомена и краткия щастлив живот на София-ленд.
Този малък, но красив атракцион за деца (български Дисниленд?) се появи през септември 2002 и бе затворен през октомври 2006. Сега (в 2012) още могат да се видят остатъците му на пресечката Вапцаров и Черни Връх.
Появи се много помпозно, съоръженията бяха скъпи и интересни, имаше и много шик заведения за родителите да си похапнат докато децата лудуват. Цените обаче бяха високи и в днешната бедна България малко можеха да си ги позволят. Дори в празнични дни посетителите образуваха много рехава група.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=95157
