ЛЕТНИТЕ ЛАГЕРИ

Всеки ученик между втори и седми клас можеше да отиде на летен лагер за двадесет дена. Училищата се договаряха с почивните бази, правеха резервации и предплащаха за храна. Записваш се за лагер и посочваш своя избор: море или планина. После от училището децата ги разпределяха и им казваха колко да платят. Вноските бяха достъпни, защото храната беше евтина и цените в почивните станции бяха ниски.
Аз ходих на лагер четири пъти - в Троян, Тетевен, и два пъти в Обзор. В Тетевен и Обзор базите бяха големи и ходеха деца от цяла България. Жена ми, която е от Елин Пелин, също е ходила четири пъти на лагер, но предимно на Рила.
Лагерите започнаха да работят от средата на 50-те години и продължиха до началото на 90-те. Това беше сериозна институция и най-малко един милион български деца са минали през тях.
Лагерните спомени са незабравими! Всичко беше ново и вълнуващо.
В голямата обща спалня на лагера в Обзор стояхме будни до малките часове и си разказвахме страшни приказки за гробища, подземия и съкровища.
Ето приблизително дневния режим: Ставане в 7 часа с тръба. Обличане, измиване, строяване за сутрешна проверка. След това под строй в трапезарията (столовата). Закуската беше проста но достатъчна - сирене (кашкавал, салам), конфитюр, халва. Друг вариант - макарони или юфка. След закуската - поход в околноста на лагера или направо игри. Организираха се игри на футбол, волейбол, или просто ни оставяха да играем както искаме. В Троян ни водеха на един планински вир и ни оставяха да скачаме във водата и да се печем на камъните до насита. В Обзор, разбира се, ни водеха на морето. След това обяд, последван от задължителна следобедна почивка, и после пак - игри или походи. След вечеря някой път ни водеха на кино, някой път имаше лагерен огън. Накрая на деня - вечерна проверка и лягане.
Там, в Обзор, когато бях шестокласник се научих да плувам. Бяха ми купили маска и шнорхел. Аз се пъхах под водата да наблюдавам морския свят. Морето беше пълно с живот - рибки, рачета, миди, водорасли, а най-добре запомник рибата-игла. Рибите-игли стоят вертикално и почти неподвижно във водата, можеш да ги хванеш много лесно. И така, с маската и шнорхела аз се научих да стоя на повърхноста, а това е най-важното. След като се научих да плувам, вече не можех да се спра. В София ходех на плаж при всяка възможност и цапах във водата упорито и непрекъснато.
Един ден в Обзор, когато небето беше мрачно и не ставаше за плаж, ръководителите организираха поход за малини. Строихме се о бодро закрачихме към един от близките хълмове. Минахме през едни много красиви ливади с нацъфтяла мента и скоро се оказахме в подножието на хълма, където беше пълно в малинови храсти. Дадоха ни два часа за ядене на малини и игри. После обеда ни се стори напълно излишен.

Веднъж в лагера при Тетевен дойде фотограф. Всички момчета се снимахме на мотоциклета му, а дори и някои момичета. Снимката струваше 2 лева
(Един читател ми съобщи, че това вероятно е бил известния плевенски фотограф Крум Халата.)

От лагера в Тетевен имам един неприятен спомен, а също и един смешен спомен.
Първо - неприятния спомен. Загубих си парите! Имах едно портмоненце с три лева и то някакси изчезна. Три лева тогава бяха много пари и аз веднага писах писмо в къщи да ми пратят още. Без пари на лагер е лошо, защото ни водеха на разни места и всеки искаше да си купи нещо - я лимонада, я някой сувенир.
След няколко дена получих писмо от майка ми, че праща пет лева с телеграфически запис. Зачаках с нетърпение. Парите обаче не се получиха и до края на смяната. Много ми беше неприятно да остана без пари!
После в София майка ми се обади в милицията и от там направиха проверка. Оказа се, че парите ги е присвоил домакиня на станцията - при него е пристигнал записа. За съжаление, такива хора се срещат навсякъде.
Смешният спомен е следния: Преди да замина на лагера, чух баща ми да се оплаква, че кухненския нож реже трудно. И така, аз реших да го зарадвам. Когато ме посрещнаха на автогарата в София, оказа се че моя куфар е твърде тежък и едвам можеше да се носи. Питаха ме какво има там, но аз мълчах. В къщи гордо връчих на баща си пет големи речни камъка да си точи ножа. Той ги премери и се оказаха 12 килограма.