ОПАСНАТА ХИМИЯ

В прогимназията и гимназията правехме сложни химически опити и аз реших, че и сам мога да си правя опити в къщи. Това беше лесно. Тогава човек можеше да си купи всичко нужно от специализираните магазини. Такъв един магазин имаше на улица Княз Батемберг (тогава Софийска Комуна) срещу Художествената Галерия. Сега там е пицария.

В този магазин се продаваха учебни материали за училищните лаборатории, от него се снабдяваха училищата, но и всеки друг можеше да си пазарува. Когато бях девети клас, всичките ми спестявания отиваха за колби, епруветки, стативи и спиртни лампи. Органиазирах си малка лаборатория в къщи при радостното поощрение на баща ми. Той не разбираше много от химия, но се гордееше с моите експерименти за разлика от майка ми. Майка ми клатеше глава и казваше: "Някой ден ще подпалиш къщата".

Подпалих я два пъти!

Първия пожар стана в кухнята. Донесох в къщи едно бурканче с фосфор, бях го купил от едно момче за жълти стотинки. Щом го извадих и той се самозапали почти в ръцете ми. Тогава изгоря само покривката на масата, а аз се научих да внимавам много с чист фосфор.

Вторият пожар стана при демонстрация на изригващ вулкан.

Вулкан се прави така: слага се калиев перманганат в една фаянсова чаена чаша и отгоре се сипва малко глицерин. Перманганата се продаваше (и още се продава) по аптеките в пликчета на малки кристали и трябваше предварително да се стрие на на по-дребно за по-добра реакция. За един средно голям вулкан са достатъчни 50 грама калиев перманганат. Правите в средата дупчица и там сипвате глицерина, 2-3 супени лъжици.

След това се отдалечавате.

Сместа се разпалва и красиво и ефекто изригва. Има достатъчно огън и достатъчно пушек за да се изпълни сърцето ви с възторг.

Но както разбрах от горчив опит, вулкана трябва да се демонстрира навън, на двора, или поне на балкона. Аз произведох един голям и чудесен вулкан в хола, на 13-тия си рожден ден и последиците бяха неприятни - килима се запали, гостите си тръгнаха, и после трябваше да проветряваме няколко дена.

Тук трябва да обясня, че навремето по аптеките се продаваха всякави материали с които един любопитен ученик, изучавайки химия, можеше да запали дома си.

На Орлов Мост, на ъгъла Сан-Стефано и бул. Руски дълго време работеше една голяма аптека от която си купувах селитра, сяра и черен въглен на прах. От тези неща си правех барут. Селитрата и сярата се използваха при кожни болести, а въглен пиеха хората при разстройство. Баба ми Минка пиеше понякога дори сяра, "за стомаха". Аз също съм се опитвал да ям сяра, но без успех - сярата няма приятен вкус и трудно се преглъща. Лечебен ефект върху кожата обаче действително съществува.
Колкото до калиевия перманганат, слаб разтвор се използва за дезинфекция.

Аптеката на Орлов Мост се премести после на няколко метра на юг - отиде на ъгъла с Клемент Готвалд (сега Евлоги Георгиев), а на нейно място се отвори сладкарница. След това аптеката изчезна съвсем. Аптеката се вижда на тази снимка долу вдясно.