КОЛИТЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ

В началото бях споменал за старите коли. Връщам се на тази тема с повече подробности. Както всяко момче автомобилите ме привличаха и аз исках да пипна и разгледам всички налични модели.
Един от най-ранните ми спомени е следният. Връщаме се с майка ми от село (Дядо Иван и Баба Гена живееха в село Бреница, Белослатинско) а на гарата баща ми ни посреща с едно черно такси. Такситата в началото на 50-те години бяха Москвичи, от първия модел.

Москвич 400 (1947)

Возейки се на задната седалка и наблюдавайки внимателно шофиора, на мен изведнъж ми стана ясно как трябва да се кара една кола - държиш волана и леко го поврътваш насам-натам. След това откритие аз скромно помолих да ме оставят аз да карам колата. Когато шофиорът отказа, аз си показах рогата - започнах да плача и да го дърпам за ризата. Баща ми се видя в чудо, а майка ми, която беше до мен, направо ме плесна. Аз от своя стана усилих децибелите. Като резултат от тази суетня, шофиора пропусна адреса - Готвалд 58. Улицата беше еднопосочна, и той реши да се върне на заден ход около стотина метра. Тази маневра ме очарова - не знаех че колите могат и назад. Накрая се сприятелихме със шофиора и той обеща като порастна да ме научи да карам.
Започнах да карам в гимназията - там в 10 и 11 клас учихме устройство на автомобила и кормуване. При това започнахме направо с камион - ГАЗ 51 (Молотовка).
Целта беше като завършим да вземем книжка за камион и да имаме професия. Тази практика - получаването на професия - беше разпространена по всички училища. Аз останах много доволен от този предмет. Изучихме четиритактовия, двутактовия, дизеловия и дори ванкеловия двигатели. Научих се да сменям свещи, да проверявам маслото, антифриза, и много други полезни неща. Карането на камиона обаче не беше голямо удоволствие - камионите не са така чевръсти както колите. А през зимата често палехме двигателя с манивела - нещо крайно неприятно! Връщам се при Москвича. През 50-те години се появи популярния модел 402, с много лъскава никелирана броня


Това беше представителна народна кола. В средата на 60-те години започнаха да се продават по-модерните москвичи от серията 408-412. Те дълго време бяха основните коли в България. Издръжливи и непретенциозни, москвичите бодро бръмчеха по родните пътища - и градски и селски. Катереха се по планини, прецапваха реки и работеха неуморно като катъри.

Други представители на руските автомобили бяха Победата, Волгата, Жигулито (Лада) и Запорожецът. Луксозните черни държавни автомобили Зил, Зим и Чайка возеха важните личности - от министър нагоре. Те не се продаваха на публиката. Победата се появи в началото на 50-те години, после производството и премина в Полша и името се смени на Варшава

ГАЗ М20 Победа
Победа отвътре


ВАЗ Лада


Шкода Фелиция

Но навремето из София се движеше една много по-интригуваща чешка кола - Татра Т600 (Татраплан). Моторът беше отзад, с въздушно охлаждане. Когато тази футуристична машина се появяваше на улицата, хората се спираха и я проследяваха с поглед.
Татра Т600
Продаваха се и немски коли от ГДР - Германската Демократична Република (Источна Германия) - най-популярната беше, разбира се, Трабанта

Много вицове се разказваха за двутактовите трабанти, но те имаха и положителни страни। Леки, подвижни, много лесни за управление и поддържане, те си вършеха работата - превозваха. И не ръждясваха!
Друга немска двутактовка, но по-луксозна от Трабанта, беше Вартбурга. Популярният модел 353 обаче бе прекратен в 1988. Някои представители са още в движение.

Интересен но забравен факт - в България също се произвеждаха коли, но за кратко време. В казанлъшкия завод “Арсенал” се сглобиха първите двуместни спортни коли "Рено Алпин" с двигател "Сиера" 1 255 куб. см. В периода 1967 - 1969 в България се произвежда моделът Булгар-алпин.
В края на 60-те години в Пловдив с лиценз от Рено се произвежда и Булгаррено, като до 1970 са произведени около 4000 коли।

Редно е да видим и снимката на най-популярния навремето автобус - Шкодата. Тези шкоди возеха българите близо 20 години - междуградски транспорт, неделя до Витоша или Панчарево, до планинските села - навсякъде.

После преминахме на Чавдар и Икарус. Фирмата Чавдар обаче я закриха в 1999.

Автобус Чавдар
Няколко думи за тогавашните камиони.
Популярните молотовки (ГАЗ 51)вече споменах. Следващи по популярност идваха ЗИЛ (Завод Имени Ленина), МАЗ (Минский Автомобильный Завод). Тук-там работеха чешките Шкода и Татра. Татрите имаха много характерни скосени под ъгъл задни колела - при пълно натоварване те се изправяха. Кой помни днес за камионите Чепел? Това бяха унгарски камиони по лиценз на австрийската фирма Щайер.

На преден план Чепел, на заден план МАЗ

Камиони ЗИЛ - един по-стар (1957)

и един по-нов (1973)

Имаше мотоциклети Чепел, но най-търсени бяха чешките Ява и немските(ГДР) MZ.

Jawa 175 (1965)

Ява бяха издигани в култ! За един младеж през 60-те години да премине с Ява пред приятелите си беше върховно удоволствие। Горе-долу на тях приличаха българските мотоциклети Балкан, но червените Яви бяха по-красиви и пъргави. За Ява аз дори не смеех да мисля.
Като нямаха Ява, младежите се утешаваха с Балканчетата. Пъргав лек мотоциклет от 50 кубика, при това направо красив! Нямаха разваляне. В малките градчета, където няма ограничения за такива мотоциклети, тях още ги използват.

Балкан 50

Като се върнах от казармата в края на 1973, аз сериозно се влюбих в друг мотоциклет - Ем Зет 250 Трофи. Те бяха бързи, безшумни, комфортни - играчка мечта. Имах парите но не го купих, защото нямаше къде да го държа - живеех на 6-тия етаж.

MZ ES 250 Trophy (1971)

На бели мотоциклети МЗ Трофи през 70-те години се перчеха катаджийте। Бяха им дали нови летни униформи и те изглеждаха доста добре върху тези машини.
Наближаваме края на тази галерия. Но има още един експонат, приготвил съм го за "десерт".

"Калинката"

Очудва ли ви? Да, имаше и такива превозни средства. Това е Велорекс, специална двуместна триколка с мотоциклетен двигател на Ява 250 кубика. Произвеждаха ги в Чехословакия (тогава Чехия и Словакия бяха една държава) специално за инвалиди. Управлението е изцяло ръчно. Първите се появиха в края на 50-те години, а последните са от 1973 година. Вършеха доста добра работа, особено в дъждовно време.
Калинката не беше лоша идея. Под една или друга форма, тя продължава да живее. През 2010 г. фирмата Зап започва да произвежда електрическите триколки Елиас.

Zap Elias, 2010