ПРОФЕСОР ТАГАМЛИЦКИ

След като станах студент в лятото на 1966 година, септември месец отидох на бригада в село Мечка, Плевенско. Там новите първокурсници-математици беряхме богатата реколта и обсъждахме бъдещето. Селото беше чудесно! Имаше големи масиви с овошки и на нас се паднаха сливите. Ядохме с ентусиазъм само първия ден - после не можехме да гледаме сливи. След сливите обрахме последните дини от бостана и орехите - десетина орехови дървета чакащи някой да се погрижи за тях. Бихме ги тези дървета с прътове, замеряхме ги с камъни, катерихме се по тях, друсахме ги, измъчихме ги, но най-сетне ги обрахме! Междувременно, разбира се, похапнахме пресни орехи.
Накрая - хайде на доматите! Чакаше ни една огромна градина с попрезряващи домати за консервиране. Занесохме си сол, опитахме ги, после започна едно безкрайно бране. За съжаление имаше няколко много горещи дни, та се поизмъчихме с тези домати. В един момент нямахме вече сили да берем и започнахме да се замеряме с по-омекналите. Някои разгорещени "бойци" станаха целите в доматен сок.
Изобщо, получи се чудесна бригада! Имаше лагерни огньове, приключения, много нови приятели, много смях и радостно очакване.

Учебната година започваше добре!

В 1966 година математическият факултет се намираше на третия етаж на това, което е сега химическия факултет - голямата бежава сграда на ъгъла при площад Велчова завера. Самият химически факултет тогава беше на втория етаж, а най-отгоре беше физическия факултет. Така всичките точни науки бяхме заедно. Много от лекциите обаче се четяха в Ректората, защото горе в Лозенец отначало нямаше големи аудитории. Помня лекции в 272, 292 и 65 аудитории. Там за пръв път видях професор Тагамлицки - едно от легендарните имена в студентските среди.

А защо се говореше толкова много за него ми стана ясно още на първата лекция. Той беше един съвършено необикновен човек!
Лекциите по диференциално смятане се четяха в голямата 272 аудитория на Ректората - вторник и четвъртък, от 10 до 12 часа. Тагамлицки идваше направо от дома си на ул. Оборище. Влизаше в аудиторията много бодър, свеж, пълен с енергия и закачлив хумор. В бялата престилка пред черната дъска той мигновено грабваше вниманието ни и не го изпускаше до края. В гимназията имах трудности по математика, в клас малко разбирах и трябваше да се мъча в къщи. Но с Тагамлицки се получи неочакван ефект - той ни въвеждаше в материята леко, неусетно и елегантно, както опитен музикант въвежда слушателите си в царството на музиката. Пред нас се извършваше необичайно тайнство - в ръцете му формулите оживяваха и сложните понятия добиваха ясен смисъл. С приятна изненада установих, че мога да го разбирам и да го следвам без особено усилие. Математическият анализ се оказа интересен и приятен.
Ярослав Тагамлицки разговаряше с аудиторията си, обичаше да се шегува и винаги подкрепяше шегите си с неповторима закачлива усмивка. Умееше както да разведри ситуацията, така и да бъде делови и сериозен. Беше щастлив сред студентите и правеше всичко възможно да ги научи добре.
Студентите усещаха неговата всеотдайност и го обичаха.

Конференция на Златните пясъци - 1981

На неговото погребението в 1983 година аз срещах прогимназиалната си учителка по математика Аврамова. Тя беше просълзена. А беше завършила при него преди 28 години!
Освен професори и студенти там бяха дошли учители от цялата страна. Всички бяхме покрусени. Разбирахме, че от нас си е отишъл завинаги един необикновен човек с неповторим чар.

Среща с учителки, около 1957. В дясно от Тагамлицки е Алипи Матеев. Втората долу в ляво е Аврамова