БОРИСОВАТА ГРАДИНА

Един от най-ранните ми детски спомени (като двегодишен) е от Борисовата Градина, по-точно от Розариума. Това бяха няколко редици от големи розови храсти, където майка ми обичаше да ходи с детската количка. Сега от Розариума е останала само незабележима малка част зад стадиона. Когато пристигнехме там, аз слизах от количката и отивах да си играя с децата, а майка ми сядаше на някоя пейка, четеше книга или говореше с другите жени.
Авторът обмисля своя бъдещ блог в Розариума (1950)

Баба Мина ме научи да правя розова вода. Взима се едно шишенце и се напълва до половината с вода. След това се берат цветчета от рози и се натъпкват се нагъсто в шишенцето догоре. Запушваш шишенцето и чакаш една седмица. Тогава розовата вода се сипва в отделно шишенце и е готова за употреба като слаб парфюм. Можеш да си поръсиш по дрехите, по лицето и косата. Като ученик продължих да правя розова вода, носех я в училише и я подарявах на момичетата.
Искам да добавя, че розите бяха толкова много, че моите детски забавления изобщо не се усещаха от тяхна стана.
В един момент Борисовата градина бе преименувана в Парка на Свободата, или накратко - Парка. Там се играеше много! Зимно време там бяха най-хубавите пързалки. По заледеното езеро Ариана се пързаляхме на кънки (евтини кънки, дето се затягат за обикновени обувки), а край Братската Могила имаше дълга и опасна пързалка за шейни. Летно време обаче люлките и плажа бяха основната атракция.
Плаж Република дълго време беше основния плаж на София. Голям, чист, евтин, с много сянка от огромните стари дървета, с разнообразие от пясък, пейки, трева за волейбол о футбол, храсти за по-обособени компании, павилиони за лимонада, кифли и кебабчета, и най-вече - басейните!
На Република аз се научих да плувам. Първо се гмуркахме да вадим стотинки от дъното, после се състезавахме кой ще издържи най-дълго под вода, и така лека-полека аз почнах да се задържам на повърхноста и в дълбокото. Бях около 10 годишен. После се появиха и други басейни, например Дианабад, но те нямаха това разнообразие и зеленината наоколо.
Искам да спомена няколко неща от Парка, които вече не съществуват.

Алеята за колоездачи. Тя тръгваше от Орлов Мост и вървеше по края на парка, успоредно на Цариградското шосе (тогава булевард Ленин). Това беше една чудна пътека, оградена от люляк и цветя, любимо място за разходки както на велосипедисти, така и на пешеходци. Тя изчезна при разширението на булеварда. В началото на 2009 се появи нова алея за колоездачи - покрай Перловската река, от Орлов мост до НДК. Това е съвсем различна алея.

Кафе-сладкарница Фея
Феята се появи в средата на 60-те години и бързо се превърна в едно от култовите заведения на града. Много красива постройка, като яхта плуваща над булевард Ленин. По-скоро, плуваща над кръстовището с булевард Яворов. Феята формално не беше част от парка, но беше идейно свързана с него. Младежите се разхождаха нагоре към Братската Могила по ценралните алеи или направо тръгваха по колоездачната пътека. След това пресичаха булеварда и засядаха във Феята.
Връзката с парка се прекъсна след реконструкцията на булеварда - Ленин и Яворов се разминаха в пространството. Стана невъзможно да се пресече, няма и подлез. Така Феята загуби почитателите си, заживя самотно като стара мома, и после неусетно умря.

Лятното кино в района срещу Радиото при булевард Драган Цанков. Помня едно семейно посещение на това кино в края на 50-те години. Гледахме филм с Фернандел и белехме семки.
Близо до лятното кино имаше атракционен павилион за деца - там бяха Кривите Огледала, а отпред имаше люлки - лодки, които се издигаха доста високо.

Алпинеума. Това беше един интересен хълм зад Братската Могила с интересни бели камъни и тропически растения. Дълго време беше в прекрасно състояние, чудесно място за разходка, но после престанаха да го поддържат и той просто...умря.

Лятната естрада (Летния театър) имаше по-добър късмет. Един от бисерите на парка, тя се намира между детската площадка и стадиона. Старата есрада имаше голяма дървена сцена, където главно през 50-те и 60-те години всеки петък и събота вечерно време свиреше духов оркестър. Изпълняваха маршове, валсове, всякаква бодра и жизнена музика. Виждал съм оркестъра и през 70-те години. Неделя сутрих там се играеха пиески за деца. Аз дори записах една такава пиеска на видеокамера в 2003 година. В 2005 година обаче естрадата изгоря. За щастие, тя бе реставрирана (юни 2008). Както съобщиха вестниците, Лятната естрада е възстановена в автентичния си вид по оскъден снимков материал в общинско предприятие "Стара София" и кадри от филмите "Любимец 13" и "Всичко е любов"
(http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=181725).
За съжаление, още не е възстановен популярния Софийски Цирк край площад Възраждане. В 1983 година той изгоря и вероятно скоро няма да бъде възстановен
(http://blitz.bg/article/898).

Стадион Дружба. Там, където сега (2009) е станцията на метрото "Стадион Васил Левски", навремето имаше нещо съвсем различно. През 1960 г. беше построен стадион Дружба с първата ледена площадка в България. Вечерно време можеше да си купиш билет и да се пързаляш с кънки. Можеше дори да вземеш кънки под наем.
После този стадион го преименуваха - стана стадион Юнак. Но този юнак не извади голям късмет - победи го станцията за метрото. Последните години стадиона беше доста занемарен, така че метрото го избави от агонията му.
Вероятно ще заглъхне в историята и горчивата трагедия в дискотека Индиго, състояла се на това място (през януари 2002 загинаха група деца премачкани от екзалтирана тълпа). Сега там все още стои паметникът на тези безсмислени жертви.

В средата на 70-те години обичах да ходя на работа минавайки през гората около старата телевизиона кула. Една зимна сутрин с огромно очудване видях пред себе си...сърни! Те изоб що не се уплашиха. Разминахме се дружелюбно. В тази горичка срещнах сърни още няколко пъти, а веднъж видях сърни от трамвая. Край старата телевизиона кула минаваше трамвай номер 14, от Дървеница, покрай Семинарията, до Хладилника.
Семинарията тогава беше Пионерски Дворец - там ходеха на групи пионери от целия град и участваха в разни кръжоци, теарални остановки, репетираха детски хорове и музикални групи.
/Старата телевизионна кула в Борисовата градина бе построена в 1959 г. Oткрита e официално на 26 декември 1959 г. Построена е на най-високото място в града (595 м. надморска височина) . Има 14 етажа и е висока 106 м., от които мачтата е 30 м. Проектирана е от арх. Любен Попдонев, инж. А. Войнов (главен конструктор) и инж. Георги Копанков (главен технолог)./

В Борисовата Градина се разхождат много гълъби, главно там, където има деца с кифли или други закуски. Гълъбите днес са предимно тъмно сиви, но навремето, когато ги "внедриха", имаше най-различни - пъстри, чисто бели, керемидени. С течение на времето настъпи смесване на цветовете и сега преобладава сивото.
Гълъбите дойдоха в София в края на 50-те години. В разстояние на месец-два по градинките се появиха дървени къщички за гълъби - на един стълб около 15 "гарсониери". Гълъбите обаче ги използваха рядко, защото бяха ниски и котките ги достигаха лесно. С течение на времето гълъбите се научиха да нощуват високо по дърветата за по-сигурно.

Лятната естрада 2008 г.
Софийският духов оркестър