ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ

През онези години нямаше много телевизия и хората предимно четяха вестници. Имаше един партиен официоз - Работническо Дело, и още десетина по-второстепенни издания. Вестниците излизаха с малко картинки, повечето текст. Публикуваха програмата на кината, а после започнаха и с програмата на телевизията. Тя беше кратка, имаше само два канала.
Подбора на материалите беше малко тенденциозен, редакторите внимаваха да не се обижда власта, а също и СССР. За социализма се пишеха предимно положителни неща, а за капитализма - предимно отрицателни. Навремето тази тенденциозност ме дразнеше, но сега забелязвам и се дразня от обратната тенденциозност. Повечето днешни български вестници са обърнати на 180 градуса  и обективността пак страда. 

Навремето нямаше жълта преса, нямаше порнография, липсваха клюкарските вестници, рекламите и големите фотоси дето оставят по пръстите печатарско мастило. Сега като чета вестник и ръцете ми почерняват (да не говорим за наcтроението), та трябва да ги мия.

Да, с печатарското мастило не се прекаляваше и вестниците не цапаха. Това беше важно, защото вестниците се използваха за много неща, включително и за тоалетна хартия.
Няма да забравя следната сцена от една студентска бригада, 1968 година. Седим четирима колеги по време на почивката, бистрим политиката и играем белот. Приближава се Таня, най-хубавото момиче от курса, и носи два вестника.  "Ето сега едно кратко състезание - да видим кой може да направи най-малко топче от половин вестник за най-малко време". И тя ни раздаде по половин вестник. Ние оставихме картите и започнахме да свиваме. Но Таня не хареса резултата, разви топчетата, и ни накара да повторим състезанието. Аз бях сигурен, че моето топче е най-хубавото. Тя обаче обяви за победител Данчо Върлината, каза засмяно "благодаря", и се забърза с топчетата към тоалетната. 

Един вестник струваше около 2-4 стотинки през 60-те години. А после поскъпнаха до 5-10. Много популярни и евтини бяха годишните абонаменти. Вестниците обикновено ги сгъваха и пускаха в пощеските кутии. Списанията по абонамент обаче раздавача ги носеше до вратата. Така носеха и телеграмите, пощенските записи за колет или пари, препоръчаните писма.

По това време излизаха ежедневниците: 

Работническо дело (орган на БКП)





Отечествен Фронт

Земеделско знаме 
(Това беше органът на БЗНС. Заглавието беше с големи оранжеви букви. )
Кооперативно село
Труд (на профсъюзите)
Народна Младеж (орган на ДКМС - Комсомола)
Народна Армия
Вечерни Новини (орган на софийския градски комитет на БКП)
Вечерни Новини излизаше към 4-5 часа следобед, баща ми го купуваше на връщане от работа. Нещо много характерно - думата "НОВИНИ" беше изписана с тъмно сини букви.
Главните седмичници бяха:
Народна Култура (започва в 1957)
Литературен Фронт (1944)
Пулс (за поезия, 1963)
Поглед (международен преглед, 1960)
Орбита (всичко за младежта, 1969)
АБВ (1977)
Антени
Вестник Стършел (още продължава да живее, но едвам диша; сатирата тези години не е на мода - самият живот е сатира)

Месечни издания (списания): 
Космос (с лъскавите корици, за наука, фантастика, приключения)
Паралели (тогавашното клюкарско списание, с много фотографии, карикатури и дори вицове)
Картинна Галерия 
Дружинка 
Жената Днес (много популятно списание, голям тираж; вътре имаше кройки, модели, разкази, какво ли не)

Когато бях на седем години получих чудесен новогодишен подарък - абонамент за списание Дружинка. Получих по-късно и абонамент за списание Картинна Галерия. Това беше луксозно издание за деца и юноши, с големи и красиви репродукции на картини, с разкази за изкуството и биографии на известни художници. Списанието започва да излиза в далечната 1930.
И нещо много приятно за читателите - като се абонираш за цяла година, получаваш луксозна папка, където да събираш отделните броеве.

Разбира се, излизаха и много други вестници и списания. Имаше окръжни и градски ветници, имаше и други детски списания, като например Пламъче и Септемврийче, появяваха се и после изчезваха литературни периодични издания.
Благодарение на енергичния си редактор, вестник ТРУД излиза и днес (2008) и се радва на чудесна форма. Новото име е Дневен Труд.

След 1990 положението става стихийно и да се проследят многобройните издания, които се появаяваха и изчезваха е просто невъзможно. Символични бяха появата и изчезването на вестник Демокрация (1990-2002), който се радваше на голяма популярност в началото на 90-те години

Статистика взета от интернета: През 1982 г. излизат 454 вестника в общ тираж 6, 552, 831; а също и 306 списания с общ тираж 4, 341, 370