ЗА ТРЪБИ ДО ДЕПОТО

Както стана вече дума, в София навремето беше много популярна играта на фунийки. В нашата махала се бяха оформили два отбора и ние провеждахме бойните действия от зори до мрак. С течение на времето обаче всеки започна да усеща необходимост от по-добро, по-сършенно въоръжение.
Аз имах една очукана от употреба алуминиева тръба, която си беше изпяла песента. Алуминият е лек, но мек метал и по тръбата ми имаше вдлъбнатини дето пречеха на стелбата.
Валери от своя страна имаше много широка тръба и работеше с твърде големи и тежки фунийки. Такива са ефектни при близък бой, но трудно улучваха на повече от 15 метра. И двамата мислехме непрекъснато за нещо по-добро.
Идеята се роди един ден както пътувахме с трамвай до Халите. Бяхме тръгнали да наливаме топла минерална вода от Централната Баня.
Возехме се в стара мотриса МАН-Сименс. Там от вътрешната страна на прозорците имаше месингови тръби - вероятно да пазят стъклото, а и за държане. Това бяха солидни тръби, 15мм диаметър, точно каквото търсехме.
(Наскоро една подобна мотриса беше възстановена и обикаляйки из града напомни на софиянци за младоста им. Трамваят на снимката обаче е зелен, а тогава трамваите бяха предимно червени. Снимките тук са взети от саита
http://www.skgt-bg.com


Виждат се тръбите пред прозорците.)

В онези трамваи имаше кондуктори, те продаваха билети и следяха за реда. Приближихме се с Валери до кондуктора и скромно го попитахме как можем да се снабдим с такива тръби.
Кондукторът, разбира се, ни каза да си гледаме работата и да му покажем билетите си. Но ние не се отчаяхме.
Започнахме да се качваме на подобни мотриси и да разпитваме ватманите. Въпросът ни беше нещо като: "Чичо, как да си намерим такива тръби? Имаме пари да си платим."
И ето че се намери един любезен човек и той ни обясни какво да направим. "Идете в депото, там има бракувани коли."
Така един късен есенен следобед на 1960 година ние с Валери взехме тролея до Руския Паметник и там зачакахме да се появи трамвай с надпис "Депо 9-ти Септември". Депото беше някъде в района на Красно Село.
Най-сетне пристигна един такъв трамвай и ние скочихме вътре. "Колата е до депото" - предупреди ни ватмана, на което ние бодро отговорихме, че точно там отиваме по много важна работа.
Перипетийте, които преживяхме онази вечер в депото могат да заемат десетина страници. По едно време попаднахме в кабинета на някакъв малък началник, който ни заплаши, че ще повика милиция. Ние му отговорихме, че ни трябват две тръби за един сложен проект в училище и сме готови да си платим. Показахме му и 5-те лева, които носехме за всеки случай. Деца загрижени за училише и предлагащи пари винаги вдъхват доверие. Преживяхме и страх и срам, но от депото си тръгнахме с две месингови тръби. Старички, но прави и дълги. След като ги почистихме и излъскахме, те се превърнаха в чудесно и точно оръжие, а ние с Валери се превърнахме в обект на всеобща завист. Моята тръба ми служи вярно дълги години, а после бе наследена от братовчедите ми.