Какво е Орлов Мост сега в 2008? Един претоварен транспортен възел, задръстван поне два пъти на ден. Над целия район виси мръсен облак от отровни изгорели газове. Изпълнен с шум и бучене от непрекъснатите колони коли и автобуси.
Орлов Мост 2008 г. Отсреща е сградата "Царевец"
През 50-те и 60-те години имаше две основни места за разходка на софиянци (стъргала). По-малкото стъргало беше от централна гара до площад Ленин (днес Св. Неделя). Голямото, основното стъргало беше от градската градина (там беше мавзолея на Г. Димитров) по булевард Руски до Орлов Мост. След това мнозина продължаваха навътре в парка чак до кръглото езеро с рибките или отсядаха в ресторант Ариана. Вечерно време този район беше доста оживен, особено събота и неделя. На моста имаше градска тоалетна, три РЕПа и множество будки за цигари, пуканки, леблебия, мекици и разни закуски. Продаваха сладолед, лимонада, сироп. Имаше сладолед във фунийки, както и сладолед между две квадратни вафлени капачета. Много ясно си спомням, че по будките семки не се продаваха. Когато имаше мач на стадиона обаче, или някакъв празник, появяваха се продавачи на семки - предлагаха ги в дълги хартиени кесийки.
Есенно време се разнасяше аромата на печени тикви и печени кестени. Печените тикви бяха наредени на големи сергии и можеше сам да си избираш парче. Увиват ти го в хартия и ти вървиш по моста и си париш устата. Или пък си купуваш цяла половинка и си я носиш в къщи. Печените кестени се продаваха на тегло - във фунийка или кесия. Хората купуваха, защото да печеш кестени в къщи не е проста работа.
Движението беше умерено - една тролейбусна линия (четворката) и две трамвайни (4 и 10). Спирката на трамвая беше на самия мост, при будката за вестници.
На тази картичка на Софийския Университет от 1980 г. може да се видят трамваите минаващи край него и продължаващи към Орлов Мост и улица Иван Асен 2. Това бяха линиите 4 и 10.
Градски автобусни линии нямаше, но на площада където е сега подлеза, дълго време имаше автогара. От там тръгваха автобусите в южно направление - за Самоков, Панчарево, Кокаляне, Пасарел, Лозен. Когато Панчаревското езеро се напълни, то бързо стана любимо място на софиянци и автобусните спирки в неделя започнаха да събират дълги опашки. Автобусите бяха Шкода, с овална форма и малко теснички. Помня опашките за Кокаляне много добре, защото баща ми ме водеше там всяка неделя.
Долу, на партера на историческата сграда Царавец, бяха касите за билети. После автогарата се премести на Ситняково и партера на Царевец стана на заведение със същото име - Царевец. То беше нещо средно между сладкарница и бирария. Мястото беше хубаво и заведението бе популярно. След построяването на подлеза обаче, достъпа до Царевец се затрудни и заведението завехна. Същият ефект се получи и с Феята при алея Яворов - отначало много популярно заведение, а после стана труднодостъпна и западна.
Друга стара и величествена сграда на площада е Асеновец, от другата страна на улица Иван Асен 2. Доколкото помня, там нямаше заведения или други интересни неща. Просто жилищна сграда.
На южната страна на Орлов Мост, точно при парапета имаше един голям РЕП с дълга лавица отрупана с вестници и списания. Едни от най-приятните ми моменти в живота тогава бяха да отида на този РЕП и да разглеждам списанията. От българските списания харесвах “Картинна Галерия” и “Дружинка”. Първо си купувах отделни бройки, после за един рожден ден ме абонираха. Когато бях ученик в гимназията се научих да чета на руски език и започнах да си купувам руски списания - "Знание-Сила", "Вокруг Света" и "Зарубежом". Появяваха се и френски комикси с персонажите-животинки Пиф, Пласид и Мюзо.
Орлов Мост 2008 г. Отсреща е сградата "Царевец"През 50-те и 60-те години имаше две основни места за разходка на софиянци (стъргала). По-малкото стъргало беше от централна гара до площад Ленин (днес Св. Неделя). Голямото, основното стъргало беше от градската градина (там беше мавзолея на Г. Димитров) по булевард Руски до Орлов Мост. След това мнозина продължаваха навътре в парка чак до кръглото езеро с рибките или отсядаха в ресторант Ариана. Вечерно време този район беше доста оживен, особено събота и неделя. На моста имаше градска тоалетна, три РЕПа и множество будки за цигари, пуканки, леблебия, мекици и разни закуски. Продаваха сладолед, лимонада, сироп. Имаше сладолед във фунийки, както и сладолед между две квадратни вафлени капачета. Много ясно си спомням, че по будките семки не се продаваха. Когато имаше мач на стадиона обаче, или някакъв празник, появяваха се продавачи на семки - предлагаха ги в дълги хартиени кесийки.
Есенно време се разнасяше аромата на печени тикви и печени кестени. Печените тикви бяха наредени на големи сергии и можеше сам да си избираш парче. Увиват ти го в хартия и ти вървиш по моста и си париш устата. Или пък си купуваш цяла половинка и си я носиш в къщи. Печените кестени се продаваха на тегло - във фунийка или кесия. Хората купуваха, защото да печеш кестени в къщи не е проста работа.
Движението беше умерено - една тролейбусна линия (четворката) и две трамвайни (4 и 10). Спирката на трамвая беше на самия мост, при будката за вестници.
На тази картичка на Софийския Университет от 1980 г. може да се видят трамваите минаващи край него и продължаващи към Орлов Мост и улица Иван Асен 2. Това бяха линиите 4 и 10.
Градски автобусни линии нямаше, но на площада където е сега подлеза, дълго време имаше автогара. От там тръгваха автобусите в южно направление - за Самоков, Панчарево, Кокаляне, Пасарел, Лозен. Когато Панчаревското езеро се напълни, то бързо стана любимо място на софиянци и автобусните спирки в неделя започнаха да събират дълги опашки. Автобусите бяха Шкода, с овална форма и малко теснички. Помня опашките за Кокаляне много добре, защото баща ми ме водеше там всяка неделя.
Друга стара и величествена сграда на площада е Асеновец, от другата страна на улица Иван Асен 2. Доколкото помня, там нямаше заведения или други интересни неща. Просто жилищна сграда.
На южната страна на Орлов Мост, точно при парапета имаше един голям РЕП с дълга лавица отрупана с вестници и списания. Едни от най-приятните ми моменти в живота тогава бяха да отида на този РЕП и да разглеждам списанията. От българските списания харесвах “Картинна Галерия” и “Дружинка”. Първо си купувах отделни бройки, после за един рожден ден ме абонираха. Когато бях ученик в гимназията се научих да чета на руски език и започнах да си купувам руски списания - "Знание-Сила", "Вокруг Света" и "Зарубежом". Появяваха се и френски комикси с персонажите-животинки Пиф, Пласид и Мюзо.
