ЧАСТНИТЕ УРОЦИ

Навремето частните уроци бяха също така разпространени както и сега. Частни уроци даваха инженери, университетски преподаватели, пенсионирани учители. Редовните учители по-рядко даваха уроци.

Някъде около 1960, когато бях на 12 години, майка ми реши че трябва да уча английски. Речено - сторено. Тя ми намери учител, казваше се Николай Ранчев. Той само с това се занимаваше - даваше уроци по английски. Знаеше езика много добре, беше живял дълги години в Англия. Идваше да ме учи у нас и уговорката беше 8 лева на час. Когато смениха курса на парите 10:1 (1 януари 1962 г.), това стана на 80 стотинки за урок. Но скоро го закръглихме на 1 лев. При същия учител в началото на 70-те вече се ходеше за 5 лева на час.

Системата на Ранчев беше проста и ефективна - четяхме заедно английски книжки, по страница на урок, като аз записвах и заучавах непознатите думи. Първо четеше той, после аз се мъчех да повтарям. Граматиката дойде много по-късно.

Още пазя първата книжка дето прочетохме заедно - Вълшебникът от Оз. Това е руско издание, леко адаптирано, с хубави илюстрации. Книжката прочетохме за три месеца, после дойдоха други, пак руски издания: Капитан Блъд, Кентървилския призрак. Ранчев много умело подбираше заглавията.

Трява да си призная, че не бях от най-прилежните ученици. Веднъж не бях готов с домашното и когато Ранчев позвъня на вратата, аз се скрих под леглото - все едно ме няма в къщи. Майка ми отначало се позачуди, но като видя че обувките ми са там, тръгна да ме търси из апартамента и най-накрая ме намери. Беше доста голям срам! Аз започнах да мрънкам нещо, че уж съм си търсел едно топче под леглото. Естествено, никой не ми повярва.

Следващата година започнахме английски в училище и за голяма изненада на учителката аз се представих отлично. По-нататък английският много ми помогна.

В десети клас закъсах по математика и трябваше да ходя на уроци да "позакрепна". Майка ми пак намери учител - един инвалид в количка, живееше на Сан-Стефано срещу Докторската градина. Бивш инженер. С него много си допаднахме - и двамата бяхме цесекари, и двамата се интересувахме от мотори и коли. Той беше много приятен човек, с чудесен  хумор и винаги в бодро настроение. Сега много съжалявам, че след като "позакрепнах" престанах да го посещавам.

От Ковбоя (така му викаха) научих за математиката нещо важно. "Тя е като стълбище" - каза ми той. "Ако искаш да скочиш право горе, ще се изтрепеш. Ако обаче кротко си ходиш стъпало по стъпало ще стигнеш горе без проблеми. Всяка задача се решава така, с малки стъпчици. Спокойно, без паника, пиши си стъпчиците и ще намериш решението".

Браво на този човек! В края на гимназията трябваше да държа матура по математика и неговата система проработи чудесно. Направих си разписанието, взех си конспекта, учебниците и започнах - стъпчица по стъпчица, бавно но сигурно. За два месеца си подредих нещата в главата и на матурата изкарах 5 (по шестобалната система). Но не само тази петица беше важна - благодарение на матурата и на тези два месеца работа аз се оказах доста добре подготвен за кандидат-студентския изпит. Кандидатствах физика, химия и математика в СУ. Изкарах 4.75 на писмения и 5.50 на устния изпит (това беше страхотен успех!!). С бал 5.20 влязох в университета от първото класиране.

Казах в къщи - приели са ме по математика. Баща ми отиде да купува вино и мезе, а майка ми се поуплаши - какво ще правиш с тази математика, нали имаше двойки? Реших да чакам второ класиране и заминах с приятели на море. Но майка ми сънувала някакъв сън и отишла та ме записала за математика.

Когато бях трети курс, един ден срещам гимназиалния си учител по математика, Стефанов. Разговорихме се и стана дума за моите предишни "трудности" (т.е. двойки). "Трябваше да отделяш повече време" каза ми той. "Сега отделям доста време"- отговорих му аз - "студент съм по математика". Помисли че го будалкам.