ЖИЧКАДЖИЙСТВОТО

Днес момчетата-техничари се занимават с компютри и интернет, а преди половин век техните предшественици се занимаваха с жичкаджийство. Това беше кодовата дума за радиолюбителство и всичко свързано с него. Съвсел лесно бе да се сглоби детекторен или транзисторен радиоприемник с подръчни материали. Подръчни - защото се продаваха в изобилие всякакави радиочасти, както нови, така и свалени от стари приемници. Радиолюбителите ходеха по битпазарите и откриваха истински радиолюбителски съкровища. В района на Женския пазар (тогава се наричаше също Кирковски пазар) имаше няколко магазинчета за радиочасти - клиентите момчетии ровеха в кутии с кондензатори (постоянни, променливи, с въздушна и твърда изолация), съпротивления, слушалки, високоговорители, и най-вече - бобини! Малки и големи, с лъскава медна жица (от тук - жичкаджийство!). Навиването на бобина ставаше предимно ръчно, защото всеки си правеше приемника сам и бобините имаха различна големина и различен брой навивки. Много деца бяха запалени по тази част - от нашия клас, например, бяхме петима. В девети клас аз направих един много симпатичен еднолампов радиоприемник и спечелих награда на училищната изложба по физика. Това ми осигури шестица за годината.

Едно обяснение: големите радиостанции тогава предаваха на средни вълни, а да се направи приемник за средни вълни е лесно. Когато се появиха ултракъсите вълни и интегралните схеми, радиолюбителството заглъхна. Интегрални схеми в домашни условия не може да се правят.

Като стана дума за битпазари, нека разкажа и за тях. Имаше няколко. Зад Подуене имаше един малък, който бързо изчезна. Най-големият, пълен с какво ли не, беше при Владайската река, в пространството където е сега ж.к. Сердика и стадион Септември, зад кино Аура. Това дълго време беше основният битпазар. После той се измести в Орландовци, зад гробищата. Следващата спирка беше Илиенци и там вече битпазара намери добра почва и порасна в огромен търговски комплекс.

Лека-полека романтиката на малките магазинчета и битпазарите изчезна. През 70-те години се разпространи веригата от магазини Млад Техник. Там можеха да се купят бобини, диоди, транзистори, радиолампи, но най-вече комплекти от части за да си сглобиш нещо сам. Радио-полуфабрикат. По това време обаче младежите се заинтересуваха от магнитофони, а да се сглоби магнитофон е трудно, заради механиката и капризните четящи "глави". Радиотехниката отиде на заден план. И как няма да отиде, като навсякъде се продаваха евтините и съвършенни ВЕФ-ове?

Аз помня, че дълго време лягах и ставах с една любима книга - Ръководство за радиолюбителя. Разговорите с приятелите ми се въртяха около трептящи кръгове, суперхетеродини, високочестотни усилватели, стайни антени и други подобни.

Следващата мания бяха Битълс и китарите.