Цигари и кибритени кутии от онова времеТук не съм специалист и ще бъда кратък. Запознанството ми с цигарите стана чрез баща ми - той ми даваше празните кутии и аз играех с тях. През 50-те години събрах много кутии от Ударник (серт), Арда (пакет, кутия, малка Арда), Родопи, Тютюнопроизводител, Бузлуджа. После се появи и Слънце. Появи се и престижната Златна Арда, много приличаща на Слънце, но предназначена за заклетите почитатели на Арда. За златната арда имаше дори и песен, по-скоро куплет: "...Имате ли Арда, имате ли Златна Арда, дайте я насам!"
Цигари Слънце и Родопи
Ударник имаше на капака си картинка на работник, а на Родопи имаше, естествено, рисунка на Родопите. Всички те нямаха филтър и някои хора ги пушеха с цигаре.
През 60-те години се родиха филтърните Ком, Стюардеса, Ропотамо, Луна (парфюмирани ужасно!), Феникс, БТ (Булгартабак). БТ бяха и си останаха едни от най-хубавите български цигари.
Шипка се появиха вероятно през 1977 
Популярните стюардеси 
Булгартабак
Интер бяха предимно за износ По-късно се появиха и българските Марлборо, които никога не съм харесвал. Когато пропуших в казармата през 1973 г, започнах с Феникс, и с тях продължих 13 години, до първото бебе в къщи. Тогава ги отказах.
Тук трябва да спомена нещо важно - имаше един период, когато почти всички пушеха. Вероятно цигарите са станали популярни по време на войната. Кой знае!
След войната та чак до средата на 90-те години се пушеше много по целия свят. В България производството на тютюн беше важен поминък в Родопите. Почти всички мъже пушеха, а през 60-те години забелязах, че пропушват и жените. Когато бях 11 клас (1965) някои ученици се опитваха да пушат в тоалетните. Това се преследваше много строго и беше рядко явление.
Много се пушеше в заведенията - ако влезеш в ресторант вечерно време, въздуха беше син от дим. На масите винаги стояха пепелници и като седнеш, запалваш цигара. Аз обичах да запаля в края на храната, но някои приятели палеха една след друга през цялото време. В закусвалните и сладкарниците обаче не се пушеше.
Продаваха се много и най-разнообразни запалки. Една елегантна запалка беше хубав подарък за рожден ден. Имаше позлатени запалки, запалки като пистолет, запалки-писалки.
Помня много добре следната редовна гледка: чакам автобус на Орлов Мост за Младост и на спирката много от чакащите пушат. Щом дойдеше техния автобус, те хвърлаха цигарата на тротоара и се качваха. Около спирките беше пълно с фасове. Слава Богу, към 2007 тези дивотии намаляха. Хем цигарите станаха скъпи, хем медицината вече не е безплатна.
По филмите също се пушеше много. Най-гъстите облаци от цигарен дим се носеха из американските филми. Спират се, да кажем, героят и героинята пред някое езерце в парка и хоп - запалват по цигарка. Кавалерът пали цигарата на дамата. На френските филми по-малко се пушеше. Не си спомням да съм виждал Луи дьо Фунес с цигара.
Алкохола?
Ако застанеш пред секцията с вината в някой магазин през 60-те години ще видиш червените вина Гъмза, Тракия, Памид, Мелник, Мавруд, или просто Червено вино. Кабернето се появи по-късно. От белите имаше Димят, Ризлинг, Ркацители, Мискет...и това е! Най-много се пиеха Гъмза и Димят. Нямаше особено строги стандарти, но нямаше и измами. Виното беше "чисто" - без примеси и кръщевки. В някои заведения лъжеха, но бутилката на Винпром беше гарантирано чисто вино.
В ракиите също нямаше голямо разнообразие: Гроздова ракия, Сливова ракия, Плодова ракия, Мастика, Ментовка. Силно се отличаваше по доброто си качество гроздовата ракия "Академик Неделчев", но се намираше трудно.
Имаше чудесна руска водка (Столичная, Московская) - чиста като роса. Помня полската водка Зубровка, с тревичка вътре (от тревата Зубровка), както и унгарската люта ракия Паленка. Голямо събитие през 60-те години беше появата на коняка Плиска (три звезди) и луксозния Поморие с пет звезди. Като студенти пиехме Плиска - няколко души събирахме пари за една бутилка и пакет фастъци. С това бяхме щастливи!
През 70-те години се появиха нови марки и сортове вина, водки и ракии. Стана възможно да се купува уиски. Аз опитах уиски два-три пъти и ми стана ясно, че не е за мен.
Имам чудесни спомени от кубинския ром Хавана клуб. Най-хубавият ром в света се продаваше тогава в България на съвсем достъпна цена, имаше черен, червен и бял. С Куба бяхме големи приятели - дори Фидел Кастро идва в България през 1976 г. и беше посрещнат много тържествено.
Разбира се, продаваше се и евтин български ром, като и качеството му беше евтино. Но и българският ром си имаше своето предназначение - зимно време чай с ром и лимон беше любимото ми питие.
Днес в България се продава хубава и разнообразна бира. Преди 50 години обаче в София имаше само два вида - Светло пиво и Тъмно пиво. Произвеждаше ги бирената фабрика на Сан-Стефано, бившата фабрика на Прошек. За нея съм споменал по-горе (Шейново 13). Бира се пиеше сравнително рядко. Хората предпочитаха виното.
Пиеше се малко бира не само в България, но и по целия свят, защото бирата трябва да се пие студена, а хладилници нямаше. Популярността на бирата дойде с хладилниците - някъде по-рано, някъде по-късно.
После се появи Шуменското пиво, в малките тумбести шишенца, и веднага стана много популярно. Много по-късно дойдоха и Астика, Каменица, Бургаско пиво, ...и любимата ми Загорка.
Всичко това е чудесно, но с популярността на бирата се появи и един лош навик - виждам много младежи в парковете и даже по улиците, вървят си с бутилка бира в ръка и току си посръбнат. Изглежда сега бирата замества цигарите и те с нея си заангажират ръцете.
Това обаче е обида за бирата. Така бира не се пие. Преди всичко, като разнасяш бутилката насам-натам, бирата става топла.
За да се усети добре вкуса, за да има ефект, бирата трябва да се пие студена и с храна - класическия съпровод са кремвирши или наденици. С риба е чудесно! Без мезе може да се пие само студена бира на плажа.
