Спортът в България винаги е бил уважаван, а преди 1990 година беше силно насърчаван от държавата. Между 1970 и 1990 България беше световна спортна сила. Най-много успехи идваха от борбата и щангите при мъжете, и леката атлетика и художествената гимнастика при жените. Като доказателство - ето ги данните. По брой на медалите в олимпийските игри България се класираше така:
Мюнхен 1972 (9 място)
Монреал 1976 (7 място)
Москва 1980 (3 място !)
Сеул 1988 (7 място)
Знаех си мястото - ляв защитник, понякога полузащитник. Такова ми е устройството, винаги заставах отляво. В киносалон сядам отляво, в класната стая винаги бях отляво, дори когато съм на магистрала предпочитам най-лявата лента. Разбира се, в семейното легло също съм от лявата страна.
Увлечението по футбола през 60-те години беше разпалвано от наличието на един особен играч в "Левски" - Георги Аспарухов (Гунди). Играта му беше виртуозна и много приятна за гледане. Беше почти невъзможно да се влезе на стадиона когато имаше мач с Гунди - затова сядахме пред някой телевизор и гледахме като хипнотизирани. По света се носеше славата на Пеле, много динамичен бразилец, може би най-добрият играч на всички времена. По техника и интелигентност обаче Гунди го превъзхождаше.
Гунди загина в катастрофа през 1971 година заедно с Никола Котков.
Гунди
В училище момчетата бяхме много запалени и по силовите спортове - бокс, борба, джудо, щанги. По това време се появи и стана популярен културизма, после се оформиха различни стилове и школи. Аз бях и си оставам привърженик на Роберт Дюрантон.
Роберт Дюрантон
Системата му е да изградиш силно и стегнато тяло, без едри и релефни мускули.
В нашият 8-ми клас едно момче, Лазар, пръв започна да вдига тежести и за няколко месеца много се усили. Започна да побеждава всички останали. Аз реших да го достигна и помолих баща си да ме снабди с гири. Той изработи за мен специални 10 килограмови гири на струг. Лека-полека започнах да се упражнявам, след време стигнах до 25 килограмови и дори до щанга.
По това време българските щангисти печелеха първенства и медали по цял свят. Ще спомена само две имена - Нораир Нурикян (златни медали на олимпиадите в Мюнхен 1972 и Монреал 1976) и Валентин Христов.
В началото на 60-те години по света се разнесе славата на Касиус Клей. Тази слава бързо дойде и в България. В междучасието момчетата разнасяха снимки на КК и дори си демонстрираха едно на друго разни хукове и апъркути на известния боксьор. В 1964 г. КК прие ислама и си смени името на Мохамед Али. Името му не слизаше от новините няколко години, защото той не само побеждаваше ефектно, но ефектно се държеше и извън ринга. Както казва народа - "правеше се на интересен". Наред с него коментирахме също Джо Фрейзър и Джордж Форман - основните му съперници. Покрай КК боксът стана много популярен. Аз започнах да се упражнявам на круша и после в казармата това много ми помогна. В казармата няколко месеца прекарах в един взвод с турци, те всички бяха много добри в борбата, но с мен не смееха да се закачат.
Диляна Георгиева
Лили Игнатова
Нешка Робева
Мюнхен 1972 (9 място)
Монреал 1976 (7 място)
Москва 1980 (3 място !)
Сеул 1988 (7 място)
По брой на медали на глава от населението в Москва България беше на второ място в света!След това обаче нещата тръгват надолу.
Барселона 1992 (18 място)
Атланта 1996 (22 място)
Сидни 2000 (16 място)
Атина 2004 (33 място)
Пекин 2008 (42 място)
Олимпиадата в Москва не беше пълна, но все-пак Монреал 1976 и Сеул 1988 са огромен успех! Колко хора днес помнят тези неща? Спортистите тогава бяха пример за подражание, много младежи спортуваха упорито, защото победите бяха реалност. А после думата "борец" стана обидна.
В училище имахме по два часа физкултура на седмица. През есента и зимата спортувахме на игрището, а през зимата бяхме в салона. В салона много ни караха да прескачаме дървения кон, да се катерим по въже, да се упражняваме на халки, на успоредката и лоста. Момичетата работеха на гредата, а също и на лоста.
Сутрин в двора на училището преди часовете играехме ведрина - около 10 минути леки раздвижващи упражнения. Заставахме в редици, а пред нас Пенев - учителят по физкултура, показваше упражненията. Ние ги повтаряхме. Ведрината траеше от 7:15 до 7:25, после влизахме в училището и в 7:30 започваха часовете.
Навън играехме предимно на топка. През 50-те години това беше футбол. През 60-те години се появиха кошовете за баскетбол и мрежите за волейбол. Аз, разбира се, опитах всичките игри с топка. Веднага ми стана ясно обаче, че баскетболист няма да стана - баскетбола и до ден днешен някак си не ме привлича, въпреки че не съм нисък. Волейбола го обичам, но не се справям добре. Футбол играех много и винаги бях желан играч в отбора. Когато излизах на игрището сърцето ми биеше силно от щастие - играта беше за мен голямо удоволствие.Знаех си мястото - ляв защитник, понякога полузащитник. Такова ми е устройството, винаги заставах отляво. В киносалон сядам отляво, в класната стая винаги бях отляво, дори когато съм на магистрала предпочитам най-лявата лента. Разбира се, в семейното легло също съм от лявата страна.
Увлечението по футбола през 60-те години беше разпалвано от наличието на един особен играч в "Левски" - Георги Аспарухов (Гунди). Играта му беше виртуозна и много приятна за гледане. Беше почти невъзможно да се влезе на стадиона когато имаше мач с Гунди - затова сядахме пред някой телевизор и гледахме като хипнотизирани. По света се носеше славата на Пеле, много динамичен бразилец, може би най-добрият играч на всички времена. По техника и интелигентност обаче Гунди го превъзхождаше.
Гунди загина в катастрофа през 1971 година заедно с Никола Котков.
ГундиВ училище момчетата бяхме много запалени и по силовите спортове - бокс, борба, джудо, щанги. По това време се появи и стана популярен културизма, после се оформиха различни стилове и школи. Аз бях и си оставам привърженик на Роберт Дюрантон.
Роберт ДюрантонСистемата му е да изградиш силно и стегнато тяло, без едри и релефни мускули.
В нашият 8-ми клас едно момче, Лазар, пръв започна да вдига тежести и за няколко месеца много се усили. Започна да побеждава всички останали. Аз реших да го достигна и помолих баща си да ме снабди с гири. Той изработи за мен специални 10 килограмови гири на струг. Лека-полека започнах да се упражнявам, след време стигнах до 25 килограмови и дори до щанга.
По това време българските щангисти печелеха първенства и медали по цял свят. Ще спомена само две имена - Нораир Нурикян (златни медали на олимпиадите в Мюнхен 1972 и Монреал 1976) и Валентин Христов.
В началото на 60-те години по света се разнесе славата на Касиус Клей. Тази слава бързо дойде и в България. В междучасието момчетата разнасяха снимки на КК и дори си демонстрираха едно на друго разни хукове и апъркути на известния боксьор. В 1964 г. КК прие ислама и си смени името на Мохамед Али. Името му не слизаше от новините няколко години, защото той не само побеждаваше ефектно, но ефектно се държеше и извън ринга. Както казва народа - "правеше се на интересен". Наред с него коментирахме също Джо Фрейзър и Джордж Форман - основните му съперници. Покрай КК боксът стана много популярен. Аз започнах да се упражнявам на круша и после в казармата това много ми помогна. В казармата няколко месеца прекарах в един взвод с турци, те всички бяха много добри в борбата, но с мен не смееха да се закачат.
Основният ми спорт обаче си остана плуването. Плувах активно около 25 години и дори сега като влеза в морето или в басейн целия се изпълвам с огромно удоволствие.
Може да е смешно, но да плувам се научих в басейна на Централната баня - същата, срещу Халите, дето стои затворена вече 20 години. Сега тя е запустяла и вероятно никога вече няма да проработи, но през 50-те и 60-те години това беше едно много оживено място.
Ходехме там с Валери предимно заради басейна. Хвърляхме на дъното стотинки и се гмуркахме да ги вадим. Първо на плиткото, после стигнахме и до дълбоката част. За да се научи човек да плува, трябва да свикне с водата, да се чувства удобно и във водата и под водата.
Лятно време ходехме на Република - плажа в Борисовата градина, и там повтаряхме същото упражнение. Упражнявахме се също колко далече можем да стигнем плувайки под вода без да дишаме.
Като студент плувах брус в резервите на Академик, след казармата ходих години наред в Дианабад. Но най-приятно и вълнуващо бе плуването в морето! С приятели сме правили преходи по морето от Приморско до Китен и дълги преходи в района на Дружба. Основният проблем беше да се спасим от спасителите, които щом видеха човек навътре в морето хукваха да го спасяват.
Сега пак се връщам към българския спорт от онези години. Искам да спомена и няколко състезателки, донесли световна слава на България. В леката атлетика си спомням Иванка Христова, Йорданка Благоева, Василка Стоева, Николина Щерева, Светла Златева. В спортната стрелба - Нонка Матова и Весела Лечева.
Но голямото съзвездие беше в художествената гимнастика, където в продължение на много години България беше световен първенец. Първата звезда беше Мария Гигова, трикратен световен шампион по художествена гимнастика за 1969, 1971 и 1973 година (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_Гигова). След това идва Нешка Робева (http://bg.wikipedia.org/wiki/Нешка_Робева). Тя не само събра много медали, но като треньорка успя да създаде един уникален, неповторим отбор от състезателки - "златните момичета", които в продъждение на двадесет години взимаха акъла на целия свят (http://bg.wikipedia.org/wiki/Златни_момичета). Ето ги най-добрите: Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева.Те показваха фантастично съвършенство, грация, устрем, енергия и патриотизъм!
Аз съм гледал на живо изпълнения на Илиана Раева и Лили Игнатова и ще ги помня цял живот
http://picasaweb.google.bg/rsgbul1. Ето едно изпълнение на Лили http://www.youtube.com/watch?v=3Rbzq1mVb6E
Случвало се е на стълбичката на победителите да застават три българки - с трите медала, златен, сребърен и бронзов. Оркестърът свири българския химн и три български флага се издигат нагоре. Великолепни моменти от нашата история! Така беше в 1983, на световното първенство в Страсбург - Диляна Георгиева става шампионка в многобоя, с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова. И отново, в 1985, на световното първенство във Валядолид - Диляна Георгиева е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова е втора, а Бианка Панова е трета.
Диляна Георгиева 
Лили Игнатова
Нешка няма грешка!
Заслугата на тези момичета е не само дето донесоха много медали и разнесоха славата на България. Много важен беше примерът, който дадоха на всички млади девойки. В продължение на 20 години те бяха модел за подражание. Те показваха как с труд, воля и дисциплина може да се постигнат световни успехи. Хиляди момичета искаха да са като тях, спортуваха, следяха си линията и не пипаха цигари и алкохол.
Заслугата на тези момичета е не само дето донесоха много медали и разнесоха славата на България. Много важен беше примерът, който дадоха на всички млади девойки. В продължение на 20 години те бяха модел за подражание. Те показваха как с труд, воля и дисциплина може да се постигнат световни успехи. Хиляди момичета искаха да са като тях, спортуваха, следяха си линията и не пипаха цигари и алкохол.
Жената създала този отбор и тези успехи е една велика българка - Нешка Робева.
Нешка Робева
