СПОРТОВЕ

Спортът в България винаги е бил уважаван, а преди 1990 година беше силно насърчаван от държавата. Между 1970 и 1990 България беше световна спортна сила. Най-много успехи идваха от борбата и щангите при мъжете, и леката атлетика и художествената гимнастика при жените. Като доказателство - ето ги данните. По брой на медалите в олимпийските игри България се класираше така:
Мюнхен 1972 (9 място)
Монреал 1976 (7 място)
Москва 1980 (3 място !)
Сеул 1988 (7 място)
По брой на медали на глава от населението в Москва България беше на второ място в света!След това обаче нещата тръгват надолу.
Барселона 1992 (18 място)
Атланта 1996 (22 място)
Сидни 2000 (16 място)
Атина 2004 (33 място)
Пекин 2008 (42 място)
Олимпиадата в Москва не беше пълна, но все-пак Монреал 1976 и Сеул 1988 са огромен успех! Колко хора днес помнят тези неща? Спортистите тогава бяха пример за подражание, много младежи спортуваха упорито, защото победите бяха реалност. А после думата "борец" стана обидна.
В училище имахме по два часа физкултура на седмица. През есента и зимата спортувахме на игрището, а през зимата бяхме в салона. В салона много ни караха да прескачаме дървения кон, да се катерим по въже, да се упражняваме на халки, на успоредката и лоста. Момичетата работеха на гредата, а също и на лоста.
Сутрин в двора на училището преди часовете играехме ведрина - около 10 минути леки раздвижващи упражнения. Заставахме в редици, а пред нас Пенев - учителят по физкултура, показваше упражненията. Ние ги повтаряхме. Ведрината траеше от 7:15 до 7:25, после влизахме в училището и в 7:30 започваха часовете.
Навън играехме предимно на топка. През 50-те години това беше футбол. През 60-те години се появиха кошовете за баскетбол и мрежите за волейбол. Аз, разбира се, опитах всичките игри с топка. Веднага ми стана ясно обаче, че баскетболист няма да стана - баскетбола и до ден днешен някак си не ме привлича, въпреки че не съм нисък. Волейбола го обичам, но не се справям добре. Футбол играех много и винаги бях желан играч в отбора. Когато излизах на игрището сърцето ми биеше силно от щастие - играта беше за мен голямо удоволствие.
Знаех си мястото - ляв защитник, понякога полузащитник. Такова ми е устройството, винаги заставах отляво. В киносалон сядам отляво, в класната стая винаги бях отляво, дори когато съм на магистрала предпочитам най-лявата лента. Разбира се, в семейното легло също съм от лявата страна.
Увлечението по футбола през 60-те години беше разпалвано от наличието на един особен играч в "Левски" - Георги Аспарухов (Гунди). Играта му беше виртуозна и много приятна за гледане. Беше почти невъзможно да се влезе на стадиона когато имаше мач с Гунди - затова сядахме пред някой телевизор и гледахме като хипнотизирани. По света се носеше славата на Пеле, много динамичен бразилец, може би най-добрият играч на всички времена. По техника и интелигентност обаче Гунди го превъзхождаше.
Гунди загина в катастрофа през 1971 година заедно с Никола Котков.
Гунди

В училище момчетата бяхме много запалени и по силовите спортове - бокс, борба, джудо, щанги. По това време се появи и стана популярен културизма, после се оформиха различни стилове и школи. Аз бях и си оставам привърженик на Роберт Дюрантон.
Роберт Дюрантон

Системата му е да изградиш силно и стегнато тяло, без едри и релефни мускули.
В нашият 8-ми клас едно момче, Лазар, пръв започна да вдига тежести и за няколко месеца много се усили. Започна да побеждава всички останали. Аз реших да го достигна и помолих баща си да ме снабди с гири. Той изработи за мен специални 10 килограмови гири на струг. Лека-полека започнах да се упражнявам, след време стигнах до 25 килограмови и дори до щанга.

По това време българските щангисти печелеха първенства и медали по цял свят. Ще спомена само две имена - Нораир Нурикян (златни медали на олимпиадите в Мюнхен 1972 и Монреал 1976) и Валентин Христов.
В началото на 60-те години по света се разнесе славата на Касиус Клей. Тази слава бързо дойде и в България. В междучасието момчетата разнасяха снимки на КК и дори си демонстрираха едно на друго разни хукове и апъркути на известния боксьор. В 1964 г. КК прие ислама и си смени името на Мохамед Али. Името му не слизаше от новините няколко години, защото той не само побеждаваше ефектно, но ефектно се държеше и извън ринга. Както казва народа - "правеше се на интересен". Наред с него коментирахме също Джо Фрейзър и Джордж Форман - основните му съперници. Покрай КК боксът стана много популярен. Аз започнах да се упражнявам на круша и после в казармата това много ми помогна. В казармата няколко месеца прекарах в един взвод с турци, те всички бяха много добри в борбата, но с мен не смееха да се закачат.
Основният ми спорт обаче си остана плуването. Плувах активно около 25 години и дори сега като влеза в морето или в басейн целия се изпълвам с огромно удоволствие.
Може да е смешно, но да плувам се научих в басейна на Централната баня - същата, срещу Халите, дето стои затворена вече 20 години. Сега тя е запустяла и вероятно никога вече няма да проработи, но през 50-те и 60-те години това беше едно много оживено място.
Ходехме там с Валери предимно заради басейна. Хвърляхме на дъното стотинки и се гмуркахме да ги вадим. Първо на плиткото, после стигнахме и до дълбоката част. За да се научи човек да плува, трябва да свикне с водата, да се чувства удобно и във водата и под водата.
Лятно време ходехме на Република - плажа в Борисовата градина, и там повтаряхме същото упражнение. Упражнявахме се също колко далече можем да стигнем плувайки под вода без да дишаме.
Като студент плувах брус в резервите на Академик, след казармата ходих години наред в Дианабад. Но най-приятно и вълнуващо бе плуването в морето! С приятели сме правили преходи по морето от Приморско до Китен и дълги преходи в района на Дружба. Основният проблем беше да се спасим от спасителите, които щом видеха човек навътре в морето хукваха да го спасяват. 
Сега пак се връщам към българския спорт от онези години. Искам да спомена и няколко състезателки, донесли световна слава на България. В леката атлетика си спомням Иванка Христова, Йорданка Благоева, Василка Стоева, Николина Щерева, Светла Златева. В спортната стрелба - Нонка Матова и Весела Лечева.
Но голямото съзвездие беше в художествената гимнастика, където в продължение на много години България беше световен първенец. Първата звезда беше Мария Гигова, трикратен световен шампион по художествена гимнастика за 1969, 1971 и 1973 година (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_Гигова). След това идва Нешка Робева (http://bg.wikipedia.org/wiki/Нешка_Робева). Тя не само събра много медали, но като треньорка успя да създаде един уникален, неповторим отбор от състезателки - "златните момичета", които в продъждение на двадесет години взимаха акъла на целия свят (http://bg.wikipedia.org/wiki/Златни_момичета). Ето ги най-добрите: Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева.Те показваха фантастично съвършенство, грация, устрем, енергия и патриотизъм!
Аз съм гледал на живо изпълнения на Илиана Раева и Лили Игнатова и ще ги помня цял живот
http://picasaweb.google.bg/rsgbul1. Ето едно изпълнение на Лили  http://www.youtube.com/watch?v=3Rbzq1mVb6E
Случвало се е на стълбичката на победителите да застават три българки - с трите медала, златен, сребърен и бронзов. Оркестърът свири българския химн и три български флага се издигат нагоре. Великолепни моменти от нашата история! Така беше в 1983, на световното първенство в Страсбург - Диляна Георгиева става шампионка в многобоя, с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова. И отново, в 1985, на световното първенство във Валядолид - Диляна Георгиева е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова е втора, а Бианка Панова е трета. 
Диляна Георгиева
Лили Игнатова
Нешка няма грешка!
Заслугата на тези момичета е не само дето донесоха много медали и разнесоха славата на България. Много важен беше примерът, който дадоха на всички млади девойки. В продължение на 20 години те бяха модел за подражание. Те показваха как с труд, воля и дисциплина може да се постигнат световни успехи. Хиляди момичета искаха да са като тях, спортуваха, следяха си линията и не пипаха цигари и алкохол. 
Жената създала този отбор и тези успехи е една велика българка - Нешка Робева. 
Нешка Робева