ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА НА БУЛЕВАРД ТОЛБУХИН

Това заглавие не говори нищо на младите хора. Кой е този Толбухин? Каква зоологическа градина?

А имаше такъв булевард - в центъра на София. И на него, имаше зоологоческа градина!
Това, което е сега булевард Левски, беше преди булевард "Маршал Толбухин". Фьодор Иванович Толбухин е бил маршал на Съветския Съюз, командуващ Трети украински фронт през Втората Световна Война. Неговите войски идват в България преследвайки немските. Точно срещу Ректората, в градинката, имаше бюст-паметник на Толбухин, пълничък маршал с много медали и добродушно лице. После го махнаха.

Много по-рано и по други причини махнаха също и зоологическата градина - оригиналната, старата зоологическа градина на София, която удобно се гушеше на ъгъла Толбухин-Гурко, зад паметника на Съветската Армия. Входът беше откъм булеварда, срещу Спортната Палата (Толбухин 15).

Животните се преместиха в сегашната по-голяма, но по-безлюдна зоологическа градина край Хладилника. Новата градина е просторна, но доста отдалечена и някак си без особено очарование.

A старата градина имаше очарвание и гъмжеше от деца. Те смело даваха бонбони на маймуните, хранеха мечките с кифли и дразнеха тигъра с пръчки. Животните бяха на тясно, но не скучаеха. Хората наоколо също не скучаеха. По едно време маймуните се бяха научили да имитират звука на милиционерските сирени - щом минеше кола с включена сирена, те подхващаха мелодията дружно и на много по-мощно ниво. Невъобразима комедия!

А през нощта, чак до Докторската Градина се чуваше как реве лъвът в носталгия по родните земи. На Шейново, където шивеех, нощно време ясно се чуваше както лъвския рев, така и тръбенето на слона.

В средата на 60-те години аз учех в 34-та гимназия "Иван Пашов", на улица Иван Шишман (тя после стана Руската Гимназия - А. С. Пушкин). На връщане често се отбивах в зоологическата градина. Там беше интересно, екзотично и ... много евтино! Билетите за ученици бяха 50 стотинки. Бях станал почти вътрешен човек.

Сега често сядам на някоя пейка в този район и си спомням как стария павиан Тео старателно развиваше бонбоните, които му хвърлях. Той поемаше подаръка, поглеждаше ме благодарно, после сядаше удобно някъде и започваше да го развива. По-младите маймуни късаха обвивките със зъби, но Тео ги развиваше бавно и старателно с пръсти.


Ето на този ъгъл между Гурко и Левски имаше зоологическа градина

Добавено на 25 юли, 2011
Читателят Николай Големанов ме подсети за видрата, която имаше езерце в центъра на зоопарка с малък алпинеум. Беше огромно удоволствие да се наблюдава пъргавото мокро и лъскаво животинче, което не се спираше нито за миг - от едния край на езерцето се стрелваше като торпедо до другия край, после тичаше по брега, после пак във водата...