БАБА ЙОРДАНКА

Пишейки тези спомени и разхождайки се в миналото, аз срещам хора които отдавна са си отишли. Виждам лицата им, намръщени или усмихнати, чувам гласовете им, дори разговарям с тях. Понякога се извинявам за минали прегрешения.

Сега искам да разкажа за една стара жена, вероятно забравена от всички. И да се извиня пред образа и за детските си лудории.

Както споменах преди, в средата на 50-те години се преместихме да живеем на ул. Шейново 13, на ъгъла със Сан-Стефано. Там, откъм улицата на партерния етаж имаше няколко магазина - бакалия, млекарница, обущарница и ... "магазинчето" на Баба Йорданка, точно до входа. Това място с две малки стаички в дълбочина, вероятно е било предвидено за портиер.

Баба Йорданка имаше, както се казва сега, свой малък бизнес. Тя переше дрехи, бельо, чаршафи и калъфки за възглавници. Не мога да я нарека просто "перачка", защото тя се държеше с достойнство и независимост като собственичка на малък бизнес. Тези години тя беше вече възрастна жена на около 60 години. Беше много слаба и леко прегърбена. Носеше черни дрехи връзваше забрадка на бялата си коса. Не беше вдовица, по-скоро стара мома, просто черния цвят и беше удобен. Когато не работеше до горещата печка, тя не сваляше от гърба си едно кожухче-елече без ръкави.
Предната стаичка на магазинчето и беше приемна, там имаше маса-бюро и три стола - един за нея, и два за клиенти. При нея често се отбиваха възрастни жени на приказка, така че тя знаеше всичките клюки из квартала. На масата стоеше голяма тетрадка за поръчки. В задното помещение тя переше, гладеше, готвеше си, и там спеше. Нямаше никакви излишни предмети. Това знам добре, защото веднъж имах възможност да влеза и внимателно да разгледам всичко. Но за това по-сетне.

Баба Йорданка переше на ръка. Имаше едно поцинковано корито и един леген за по-дребните неща. Поцинкованите корита тогава бяха много популярни - в тях домакините перяха и също къпеха децата си. Вода се топлеше на печката. Когато опереше, Баба Йорданка се качваше с прането на тавана на сградата - там имаше сушилня. Лятно време, особено когато имаше много пране, тя простираше и в задния двор. Сухото пране гладеше с една много стара ютия, работеща с дървени въглища. Изгладеното пране се сортираше и подреждаше на рафтове в приемната стая. Баба Йорданка имаше малка група от постоянни клиенти и нямаше нужда от номерца и бележки.
Работеше от сутрин до вечер, всеки ден без неделя. Зимно време при нея беше топло и приятно, печката и ютията отопляваха добре. Лятно време обаче в дюкянчето и не можеше да се диша от горещина. И в най-голямата жега, когато имаше поръчки, ютията работеше а на печката кипеше вода.
В неделя сутрин баба Йорданка отиваше на черква, а неделя следобед пиеше кафе в доста изискана компания, с основните си клиенти - сестри Илийчеви.
Двете сестри бяха собственичките на сградата - четириетажен блок, с мазета и тавански помещения (включително сушилня и тераса), със собствено парно отопление. Всеки етаж беше един отделен просторен четиристаен апартамент с голям хол, баня и кухня. След войната първите два етажа бяха взети от държавата, а сестрите останаха с последните два. При реституцията първите два етажа бяха върнати на наследниците им.

На нас децата Баба Йорданка, както беше попрегърбена и със слабо изпито лице, ни приличаше на Баба Яга. Бягахме от нея, кривяхме се зад гърба и, дори хвърляхме по нея снежни топки. Тя беше свикнала с това и не ни обръщаше внимание.

Един ден обаче имах с нея голям конфликт.
Когато бях на 12 години аз си направих детекторен приемник със слушалки и реших да го изпробвам. Такъв един приемник има нужда от голяма антена. И така, аз се качих на покрива да си опъна антената. Закачих жицата за една дървена летва, а летвата заковах за един комин. За да стои стабилно, забих три големи пирона.

Всичко това чудесно, но щом се прибрах и сложих слушалките, ето че се звъни, и на вратата - Баба Йорданка! Цялата разтреперана, от очите и изхвърчат искри. Толкова беше възбудена, че не можеше да говори.

Накратко, когато съм ковал горе пироните, от ударите по комина вътре в него се е срутила лавина от сажди. Саждите са избили кюнеца долу в пералнята и са се пръснали навсякъде. Като влязох в дюкянчето на Баба Йорданка, свят ми се зави - навсякъде черно! Изгладеното готово пране беше покрито със сажди. Известно време с Баба Йорданка стояхме безмълвни пред това поражение. След малко към нас се присъедини и трети безмълвен човек - един милиционер, който също не можеше да повярва на очите си.

Тогава, може би за пръв път в живота си, се почувствах много виновен и гузен. Майка ми, аз, и Баба Йорданка чистихме саждите няколко часа, после майка ми и плати за прането. В допълнение, аз изслушах и едно конско в участъка.

(За несведущите - да чуеш конско евангелие значи да те смъмрят, дълго и упорито.)

След този ден аз започнах да се държа с Баба Йорданка любезно. Дори понякога и купувах хляб. Те с майка ми се сприятелиха, и майка ми започна често да се отбива при нея на приказки. Веднъж аз също се заприказвах с нея и открих, че тя беше всъщност една доста приятна, умна и добродушна жена.

По-старата от сестрите Илийчеви почина в 1961 година, същата година когато почина и баба ми Минка. През 1970 година ние се преместихме в комплекс Младост и от тогава Баба Йорданка не съм виждал. Тя почина през 1974 г. почти едновременно с другата сестра Илийчева.