СПИСАРЕВСКИ


В градинката до Народното Събрание, обърнат към булевард Руски (сега Цар Освободител), стои метална статуя на летец в естествен ръст. Той гледа гордо пред себе си, държейки в дясната си ръка самолетна перка. За пръв път го видях, когато баба Мина ме заведе една неделя на църква в Александър Невски. На въпроса ми "Кой е този?" тя отговори кратко "Списаревски" и не и даде никакви обяснения. Дали беше верен този отговор? Кой е този Списаревски? После като ученик през 60-те години, прочетох надписа под паметника - той беше посветен на българския летец.
Преди няколко години до този паметник се появи мемориална плоча посветена на Списаревски, но малко индиректно.

Паметникът с плочата
Плочата отделно
Подробности за Списаревски научих от съученичката си Даниела - баща и беше бивш летец, колега на Списаревски. Ето кратка информация от интернета.
"Капитан Димитър Списаревски (1916 - 1943) е български летец-изтребител. Той загива в боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война."
В същата тази градинка до Народното събрание, край алеята водеща от църквата към улица Шипка, има едър гранитен камък с надпис.
В ПЕРИОДА ОТ 14 НОЕМБРИ 1943 ДО 17 АПРИЛ 1944 СОФИЯ БЕШЕ ТЕЖКО БОМБАНДИРАНА. ЗАГИНАХА 852 МИРНИ ЖИТЕЛИ И БЯХА РАЗРУШЕНИ НАД 12,000 СГРАДИ. НЕКА БОГ ДАРИ ПОКОЙ НА НЕВИННИТЕ ЖЕРТВИ И РАЗУМ НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ. /Мати Болгария/.

Камъкът с надписа

Тук мога да добавя, че бомбите са съборили дома на дядо ми и затова трябваше да живеем под наем при Баба Ганчева. Чак до края на 50-те години можеха да се видят следи от пораженията.
Голяма съборена сграда е имало на Шипка 34, но към средата на 50-те години терена бе вече разчистен и след училище ходехме понякога там да играем. На това място после построиха лятно кино "Шипка". Една наша съученичка тогава изведнъж стана много популярна - тя живееше в съседната сграда и когато имаше интересен филм, канеше някои от нас да гледаме филма от прозореца.
В началото на 70-те години лятното кино изчезна и на Шипка 34 се извиси внушителна постройка - Руският културно-информационен център. Там за пръв път в живота си видях изложба на холограми - тримерни фотографии направени с лазер.