ЛЮЛКИТЕ

Вчера дълго гледах от балкона детската площадка срещу нашия блок и си мислех за стойността и. Тази площадка беше построена преди 35 години и от тогава до сега (2008), тя бавно се разрушава и никой не я поддържа. Пясъкът от дървеното каре отдавна се е превърнал на кал, от люлките работят само две (бяха шест) и са доста ръждясали, останали са и само две пейки (от пет). В края на 80-те години площадката я пребоядисаха, но пясък не докараха и асфалта не подновиха. Въпреки всичко, децата продължават да играят там и разрухата не ги впечатлява - та това е всичко, което познават.
В същото време цената на тази площадка порасна двадесет пъти и сега квадратен метър от нея струва повече от 500 евро.
Когато я построиха преди 35 години, с нови зелени пейки, чиста купчинка пясък и прясно боядисани катерилки и люлки - тя всъщност нямаше стойност. Беше държавна и не се продаваше. Принадлежеше на всички.
В момента не е ясно кому принадлежи, но цената и е съвсем ясна. Това е цената на терен за строеж. Но аз не мисля, че това е пазарна цена. Тези цени се пораждат в главите на спекулантите, които взимат предвид и цената на чиновниците, дето разрешават строежи. Но в очите на спекулантите детските игри нямат цена.
Аз обаче имам чудесни спомени от детски площадки и тези детски спомени за мен са много ценни. Ако Валери беше още жив, щяхме да седнем на бира и да разровим спомените.
Най-хубавите люлки - стабилни и високи, бяха в южния край на парка на Съветската Армия, при кръстовището на бул. Руски и Евлоги Георгиев. Сега там е вход за подлеза, но преди дълго време имаше много хубава детска площадка. На тези люлки дори стъпвахме прави и се засилвахме почти до хоризонтално положение. Стигали сме до състезание - на две съседни люлки, един срещу друг. Люлките се тресяха, скърцаха, но издържаха. Ходехме също и в Докторската Градина, но там веднъж люлката се откъсна и Валери малко пострада. Люлки имаше и на няколко места в Борисовата Градина (Парка на Свободата), но те бяха по-далече и там ходеха малки деца. При наличието на малки деца ние не можеме да се люлеем както трябва.
Аз си спомням не само как сме се люляли, но си спомням дори радостното чувство, когато с разтуптяни сърца се затичвахме надолу по Сан-Стефано към люлките. Отивайки натам, ние понякога взимахме и малко стотинки, за да си купим сироп (от сифон) на Орлов Мост. Ако ни останеше някоя жълта стотинка, слагахме я на релсата на трамвая. Трамваят я сплескваше и такива тънки сплескани стотинки се ценяха от момчетата и се използваха при игра на топчета.