Диана


Като студент, а и след това, аз понякога се хващах преводач лятно време за да изкарам някой лев. Когато ми паднеше възможност.
В зала Фестивална всяка година се провеждаше панаир на книгата и аз там се хващах на работа с някое издателство. Стоях на щанда и говорех с посетителите. Една година бях с издателство Пингвин, и като свърши панаира те ми подариха няколко доста хубави книги. Този вид работа ми харесваше - упражнявах си английския или руския, запознавах се с други младежи, беше весело.

Една година стана нещо смешно. Работех с издател от Алжир. Дадоха ми два големи кашона книги да ги наредя по рафтовете. И аз ги наредих, около триста арабски книги.
А след това дойде преставителят на издателството и си глътна езика. Започна да ми се кара на арабски.
Всичките книги бях наредил наопъки.
Арабските книги се четат отзад напред. Началото е на гърба.
Но откъде да знам?

А една друга година се случи нещо вълшебно!
Бях на около 25-26 години. Пак в зала Фестивална, пак фестивал на книгата. Младежи стояха по щандовете на различните издателства и работеха с посетителите, приемаха поръчки, раздаваха брошури. Аз бях един от тях, а наблизо работеше една много приятна девойка. Светла брюнетка, с матова кожа и светлокафяви очи. Очите и на моменти сивееха, или даже леко синееха. Среден ръст, подвижна, любезна. Когато я видях за пръв път силно се развълнувах. После често поглеждах към нея и в един момент тя забеляза погледа ми и ми се усмихна. Прие интереса ми към себе си с усмивка! Това ме окуражи приятно.

И така - хора, разговори, книги, цял ден. Аз се проближавах понякога към нея, разменяхме разни думи, нищо особено, после се връщах при моят щанд. Имаше много посетители.
Но аз мислех за нея непрекъснати и си дадох сметка, че тя много ми допада.
И тя го разбра. (Жените имат интуиция за тези неща.)

По време на обедната почивка пихме заедно кафе и се запознахме. Казваше се Диана и беше на 23 години.
След това, когато работехме и погледите ни се срещаха, тя се усмихваше мило, приятелски. На никого друг не се усмихваше. И аз и се усмихвах.
Времето изтече, изложението свърши, хората се разотидоха. При нея се появиха група младежи, вероятно познати, и аз се уплаших, че ще си тръгнат заедно. Зачетох се в един списък, уж имах много работа. Реших да чакам. Диана също не бързаше да си тръгва. По едно време отиде в някаква канцелария и се забави там. Групата приятели известно време разглеждаха книгите, после служителите им казаха да си тръгват и те се разотидоха. Останах почти сам в залата и ето - Диана се появи отново. Приближихме се един към друг и аз и подахох ръка. Тя хвана дланта ми с две ръце и я задържа. Гледахме се радостно и се усмихвахме един на друг. Радвахме се, че си тръгваме заедно.
Вървяхме по улица Хемус, беше лято, топло и приятно. Навсякъде зеленина. Държахме се за ръце и на мен ми беше съвсем ясно, че всичко е на сериозно, че тази улица ще бъде много дълга и ние няма скоро да си пуснем ръцете...