ПЕЧЕНИТЕ ТИКВИ И ДРУГИ УДОВОЛСТВИЯ

   Тук искам да раскажа за някои малки радости, които ни услаждаха навремето живота. Някои още се срещат, но други изчезнаха завинаги.
От най-ранно детство помня как всяка есен на оживените площади и кръстовища се продаваха печени тикви. Като ученик и студент много обичах да си купя парче тиква на Орлов Мост, да си го посипя с пудра захар и да го изям разхождайки се из парка. Тиквите, разрезани на половинки, бяха наредени на широка сергия и се продаваха на тегло. На Граф-Игнатиев се срещаха по две-три сергии на едно място, с различен асортимент от различни пекарни. Когато през 50-те и 60-те години съществуваха кварталните фурни, печените тикви бяха много популярни и често можеше да видиш на улицата хора с парче тиква в ръка.
Когато фурните изчезнаха, лека-полека дойде и края на тиквите.
Но все-още се срещат печените кестени! Те могат лесно да се пекат на място както пуканките и единствения проблем с тях е, че понякога идват с ...пълнеж. Да се ядат на тъмно не бива.
Все още тук-там се срещат и мекиците. Пресните мекици се пържат на място - в мекичарниците, малки будки или дори подвижни павилиончета на улицата, и се продават веднага. Изстине ли мекицата, не става за работа.
Някой мои любими закуски обаче не ги виждам вече никъде.Например - милинките. Днес някои деца изобщо не знаят какво е вкусна милинка!


А навремето имаше два вида - големи, които се продаваха поединично за около 5-10 стотинки, и малки, на пити, като една пита беше 12 стотинки.

Тригуните? Не се наемам да ги описвам. Те са като първата целувка!

А поничките? Днес поничка се нарича нещо друго. В една сладкарница видях надписа "поничка" под един геврекоподобен "донат" (донат е просто сладко напарфюмирано тесто). Поничките са поредната жертва на "модернизацията".

Ореховките? Като рецепта и понятие те още съществуват, но опитайте се да намерите някъде хубави пресни ореховки!

Слава Богу, някои национални традиции продължават! Софийската баничка бодро крачи през годините като прескача десетилетия и дори столетия!
Но сега (2008) софийската баничка трудно се намира в София, изместена е от нахалния дюнер. Лятно време по морето обаче можете да си купите чудесни банички. Аз лично направих малка инспекция и установих, че по Южното Черноморие баничката вирее много добре и се радва на отлично здраве. Само в Приморско има десетина павилиона с хубави банички, някои от които могат да бъдат гордост за всеки майстор. Но се пазете от модернизации и експерименти. Истинската баничка трябва да е леко жилава, хрупкава и приготвена с мас. Има и други варианти, но кръстоските с пица не са уместни.
Ако имате възможност, опитайте също и "македонските баници" на албанската баничарница - тя се намира на пресечката Цар Шишман - Славянска. Те също са особен вид шедьовър, с неповторим вкус, особено спаначните. Но се пазете от преяждане - почнеш ли я веднъж тази баница, не можеш да се спреш!
Искам да спомена и един вкусен братовчед на баничката - бюрека. Ако живеете в София и искате да хапнете действително вкусно тестено произведение, идете на площад Гарибалди. Там, на ъгъла срещу "колоните" една малка и скромна баничарница продава най-хубавия бюрек в България. Сравним с него може да се намери само в Бейрут и Цариград.

Друга любима българска закуска е геврекът. Истинският твърд геврек още живее и се размножава, но е станал по-тънък. Важното е, че идентичният вкус е запазен! Но каква ирония - уникалният български геврек се продава сега (2008) от случайни улични търговци,  докато в скъпите луксозни сладкарници продават меки и безвкусни ерзац гевреци.

Като стана дума за Черноморието и лятото, искам да припомня и една друга детска радост - сиропите. Имаше навремето по курортите едни малки симпатични павилиончета, където се правеха и продаваха разноцветни газирани сиропи. Преобладаваха три вида - лимонада, мента, и плодов (от малина, ягода или вишня). Във висока чаша майстора отмерва около 30 грама концентриран сироп от един буркан, после слага чашата под сифона и тя се напълва с ароматична газирана напитка. Можеш да си поръчаш "компле" - комбинация от трите вида. Аз винаги пиех мента с лимонада и този елексир ме изпълваше с неповторима свежест и бодрост. Днешните сокчета изобщо не стават за сравнение, при това са далеч по-скъпи. Подобно удоволствие днес изпитвам единствено от чаша студена точена Загорка.