ДЯДО ИВАН И БАБА ГЕНА

Когато бях малък, всяко лято ходехме на село при баба и дядо. Дядо Иван, бащата на майка ми, беше винопроизводител от село Бреница (същото, където навремето са "карали с вино воденица"). Там в мазето на старата селска къща имаше две големи бурета, от където и аз няколко пъти точих вино за трапезата. Здрав, хубав човек, дядо ми почина на 60 години от перитонит, след операция на апендисит. Но преди това прекарахме заедно няколко много приятни лета.

Дядо Иван имаше кабриолет, с който обикаляше край лозята и често ме возеше на него. Когато веднъж, четиригодишен, му казах че искам аз да карам кабриолета, той ми даде да подържа юздата. Опиянен от това невероятно щастие, категорично заявих че кабриолета става мой, и ако той иска да си го получи обратно, трябва да направи друг за мене. Той прие това предложение много серозно.
И ето, на другия ден дядо Иван измайстори за мен един малък кабриолет... по-скоро малка количка, с колела от тиквени капачки. Аз цял ден тичах с нея, хвалех се на другите деца, но тиквените колела скоро се смачкаха.
И тогава дядо ми направи нещо по-солидно. Взе една голяма жълта тиква, проби я през оста, и направи от нея нещо като ръчна количка. Брей, като се затичах с тази тиква по улицата! Тиквата трополеше, хората се обръщаха, а аз просто летях! И така - тази геройска тиква издържа цели два дена! След това аз катастрофирах в един камък и тя стана на парчета.

Баба Гена ме радваше с други неща. Тя ми подари няколко шарени вретена и един стар чекръг. За едно градско дете това бяха безценни подаръци! Колко деца сега знаят какво е чекръг?
Освен това баба ми беше майстор на лютиката и на пилешката чорба. Какво слагаше вътре не знам, но аз, злоядия, изяждах по две порции.

Когато бяхме в София, баба и дядо ни пращаха от село колети с брашно, пилета и пресни яйца. Как мислите пътуват яйца в колет без да се счупят?
Баба имаше една тенекиена кутия, която пълнеше с брашно и заравяше яйцата в него. Колетът стигаше до нас за ден-два и яйцата бяха в чудесно състияние. Всичко пътуваше в една плетена кошница с зашито отгоре платно. После майка ми пълнеше кошницата с някои градски стоки и я връщаше обратно. Помня как зашиваше платното отгоре и капваше разтопен червен восък открая да "запечата" колета. Червен восък вече не се използва от много години.

В памет на баба Гена тука давам нейната рецепта за лютика. Опитайте!
Взима се едно пиле, нарязва се на парчета и се запържва с малко масло и олио. Изважда се после месото и в същия тиган се задушават две глави лук. Добавят се 4-5 домата и се пържи докато се сгъсти. В същото време се опичат, обелват и нарязват около 15 чушки (червени и зелени). Добавяте ги при доматите и продължавате да пържите, като добавяте и пилето, и сол, разбира се. Сложете и малко черен пипер. После това се пече във фурна около 20 минути (а може и да продължите в тигана, докато поизсъхне). След това се нарязва една глава чесън на ситно и се разбъква с гозбата. Слагате и магданоз на око - както ви се харесва. Имайте предвид заедно с чушките да сложите и една люта чушка - нали се казва лютика! Подлютете по вкус.
Баба ми като млада е слагала една люта чушка, после бе стигнала до три. Истинската лютика трябва да е толкова люта, че да не може да се яде направо с вилица, а да се топи с хляб.

От баба си Гена също съм запомнил някои стари думи. Тя казваше: "Варай ма на спокойствие". "Варай ма", "варай ме" ще рече "остави ме". Тя също казваше "сакам" вместо искам и "ручам" вместо ям. Този говор е характерен за северна България.