СТАРИТЕ КИНА В СОФИЯ

Преди 40-50 години хората не гледаха много телевизия, но за сметка на това ходенето на кино беше едно от големите удоволствия. Колективното съпричастие към драмата на големия екран е по-силно преживяване от това пред малкия екран

Вестниците публикуваха програмата на кината - къде какво се прожектира, и хората си правеха плановете. Програмата се сменяше всяка седмица, като киносалоните си разменяха най-популярните филми. Любим филм можеше да стои по екраните с месеци, първо го пускаха в централните кина, после в по-крайните, след това се появяваше епизодично. Аз съм ходил в по-малките кина като Петър Берон, Иван Вазов, Красно село, Княжево да гледам филми дето преди съм пропуснал.

Навремето съществуваше едно нещо, което сега изобщо вече го няма в киносалоните. Преди прожекцията на главния филм задължително показваха Седмичен Кинопреглед. Това не беше преглед на филмите, а преглед на основните седмични новини в България и чужбина, в киноформат. Прегледът продължаваше около 5-10 минути. Така че ако закъснееш, изпускаш само прегледа, а не началото на филма.
Както по телевизията и радиото, така и в киносалоните, реклама нямаше.

За пръв път отидох на кино когато бях почти 7-годишен. Тогава, през лятото на 1955 г. ходех на детска забавачка (има снимка по-горе, в Шейново 13). Един ден ни подредиха в две редици и ни заведоха в кино Култура да гледаме филм с Мики Маус. От тогава се влюбих в кино Култура и после като ученик и студент го посещавах редовно. Това кино се намираше на площад Славейков между Солунска и Граф Игнатиев. Кино Култура имаше два независими салона, за първи салон се влизаше откъм площад Славейков, а входа на втория беше на Солунска. И в двата салона показваха предимно научно-популярни филми или мултфилми (за деца и възрастни). Там се влизаше по всяко време, можеше и по време на прожекцията, а после си доглеждаш.
Кино Култура показваше филми от цял свят. В края на 60-те години там няколко месеца се задържа "Мери Попинс". После голям хит беше поредицата "Ну, погоди!". Имаше филми за вулкани, за мореплаватели, за Африка (Серенгети не бива да загине), за разни научни открития.
След 1990 кино Култура дълго време стоя затворено, после там се изредиха няколко магазина. Сега е Carrefour (2013). Доста символично за българската култура :)

Благодарение на първия спътник  (1957 г. http://en.wikipedia.org/wiki/Sputnik_1) и на първия космонавт, Гагарин, имаше един дълъг период през който науката беше много популярна по целия свят. За астрономия, физика, математика се говореше много и често. Съответно имаше много научни филми и книги. 
Когато бях малък, в края на 50-те години, понякога ходен на кино с майка си и баща си, предимно в кино Влайкова. Баща ми обичаше само музикални филми или комедии, затова нашите семейни посещения на киното бяха предимно когато пускаха филми с Фернандел, Тото, или Катерина Валенте.
Катерина Валенте, италиано-немска актриса и певица, беше много популярна през 50-те години в цяла Европа и всеки неин нов филм се посрещаше с огромен ентусиазъм. Баща ми гледаше нейните филми по няколко пъти - три пъти с него гледах "Симфония в Злато". Катерина Валенте пееше леки, приятни и жизнерадостни шлагери на немски и италиански (например, Чао-Чао Бамбина). Ето едно изпълнение на нейна песен показваща стила на онова време

Най-големите киносалони отначало бяха Благоев и Москва (един срещу друг на Алабин, между Граф Игнатиев и Витошка), Цанко Церковски и Отдих и Култура (На Мария Луиза), Македония, Севастопол (срещу градинката при Централната Баня - сега музей София), Възраждане, Аура (на Стамболийски, малко след реката), Левски. След това се появиха кино Изток (срещу хотел Плиска), Сердика (при паметника на Левски; това кино в 2006 изгоря), а някой по-старички бяха затворени. За няколко години имаше лятно кино на улица Шипка, там където е сега Руския Културен Център.
Повечето от тези салони вече са затворени. На мястото на кино Москва например, днес има базар.( http://e-vestnik.bg/4146 )

Навремето за да гледате някой нов и интересен филм трябваше да отидете на касата няколко дена предварително, да се наредите на опашка и да си купите билет. Когато пускаха "Звездни войни", билети отначало се намираха трудно. Така беше и с поредицата "Фантомас" и изобщо при всички филми с Луи дю Фюнес

Аз много обичах да ходя на кино, но мразех да стоя на опашка, и затова изчаквах две-три седмици докато се изредят нетърпеливите зрители и чак тогава отивах направо преди прожекцията. За по-стар филм билети се намираха веднага.
Моите любими кина бяха Влайкова и Левски. За Влайкова вече споменах. Кино Левски се намираше на булевард Янко Сакъзов (тогава Владимир Заимов), близо до ъгъла със Сан-Стефано. На самия ъгъл имаше една чудесна сладкарница, където преди прожекцията можеше да седнеш на боза и баклава. Или швепс, според вкуса. В салона на киното аз имах дори любимо място - от ляво, до една колона. Сядах там в радостно очакване и ето - светлините загасваха и сеанса започваше.
За щастие великолепният салон на кино Левски беше запазен и сега (2018) се използва като концертна зала.

През 1958 година в София се появи бразилския филм "О Кангасейро", който омая хората с екзотиката си и музиката си. Основна мелодия беше песента "Оле о кангасейро", която напълно хипнотизира софийските малчугани (и мен включително) за дълго време. Тази песен се тананикаше непрекъснато в училише, по улицата, въобще навсякъде.
Това е традициона бразилска песен известна още под името Mulher Rendeira. Популярността и продължава да живее и днес.

Самите кангасейрос (cangaceiros) са нещо като бразилски "хайдути" от началото на 20 век. 
Аз гледах "О Кангасейро" за пръв път в кино Левски с моят съученик Мартин. След прожекцията ние се спряхме в Докторската градина за да обсъдим видяното. В резултат на това обсъждане решихме да станем и ние кангасейрос и на първо време да разбием бандата на Рижия Пешко от съседния клас - с Пешко и бандата му имахме чести конфликти.

Старите софийски кина вече почти ги няма. Формално, през 2008 Влайкова още работи, работи и кино Дружба (сега Одеон). На; много места в провинцията, за щастие, още функционират подобни киносалони.

Наскоро посетих един от новите мултиплекси - Арена Младост, в Младост-4. Това е голяма, триетажна остъклена постройка с няколко киносалона, закусвални и магазинчета. Такъв мултиплекс дава съвсем друго усещане. Човек отива там, вероятно, не само да гледа някой филм, а да прекара няколко часа. Билетите за киноалоните са доста скъпички, между 8 и 13 лв. Навремето един билет за кино беше около 1% от средната заплата. Един днешен билет от 10 лева е доста по-скъп. За да се запази пропорцията, средната заплата би следвало да бъде 1000 лева (в 2008).
Посетих "Арена" една събота през юли 2008. Имаше малко хора - мултиплекса беше почти празен. Причината вероятно е високата цена на билетите, както и конкуренцията на телевизията.

Нещата бързо се променят. В 2010 кино "Исток", например, беше купено от търговската верига БИЛА. Да, магазинът БИЛА дето е срещу хотел Плиска беше навремето киносалон - много удобен и красив! Площадчето пред кино Изток беше любимото място за разходка на Радой Ралин в последните години на живота му - той живееше в един от съседните блокове. Ходеше бавно и при него винаги се спираха познати и разговаряха. Сега там има малък паметник за спомен.

Другите зали също сменят собствениците от време на време. Състоянието на някои от бившите киносалони в началото на 21 век може да се види на тези снимки
http://stara-sofia.blogspot.com/2010/11/blog-post_15.html

Накрая ще добавя и няколко думи за театрите.
Те също бяха много популярни навремето, а после също бяха сритани от телевизията. Народният театър беше много посетен. Всяка премиера беше събитие. Следващият по популярност беше Театърът на Народната Армия (сега Театър „Българска армия“). После идваше Народният Театър за Младежта (в момента - Младежки театър "Николай Бинев"). Един театър направо се загуби - кинотеатъра Георги Димитров на площад Възраждане (голямата червена сграда). Театър София в Подуене беше много хубав и модерен, той беше любимия ми театър (заради Тодор Колев!). Аз много харесвах и уважавах Тодор Колев. От всички тогавашни артисти за мене най-добрите бяха Калоянчев, Геца, и Тодор Колев. Гледал съм го няколко пъти с възхищение в театър София.
А срещу театър София, от другата страна на реката имаше театър Трудов Фронт. Той беше любим на баща ми. Веднъж там се случи нещо необичайно!

Отидохме семейно с баща ми и майка ми да гледаме някакво представление в театър Трудов Фронт. Аз бях около 10 годишен. През антракта ми купиха лимонада, в тогавашните бутилки с фаянсови капачки дето се затваряха с един механизъм. Пих до половината, но не можах да я довърша. Затворих си шишето и си го взех със себе си.
И така, представлението продължи, разни диалози, ахкания, емоции, но аз скучаех ужасно. И реших да си пийна лимонада. За беда, шишето се отвори шумно, гръмна като шампанско, точно когато героят целуваше героинята и всички бяха замрели. В следващия момент всички гледаха към мене, а майка ми стана червена като божур. Аз не се притесних и си пиех спокойно. Но видях че една разпоредителка се провира към мен и ми стана ясно, че ще ми вземат лимонадата. Така че бързо я довърших и си дадох бутилката празна.
Е, разбира се, после в къщи имах неприятности.

Така изглеждаха онези шишета
Много популярен беше Музикалният Театър Стефан Македонски (слава Богу, и сега работи добре!). Баща ми обичаше да ходи там и няколко пъти ходихме семейно. Традиционно представят или Веселата Вдовица, или Царицата на чардаша. Аз като дете се чудех защо една вдовица трябва да е весела, обикновено вдовиците ходят в черно и плачат. Както и да е, детските противоречия бързо се забравят. Като дете също така не знаех какво е чардаш, обърквах го с "чардак". Представях си една царица на чардака.
Имаше няколко много приятни изпълнители и ще цитирам дългогодишния дует Видин Даскалов и Лиляна Кисьова.

Ето трима любими артисти от онова време: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Георги Калоянчев.