ПОДУЕНСКАТА БАНЯ

Подуене през 50-те години беше един много забележителен и шарен квартал на София. Три неща му придаваха специално очарование - Подуенската баня, Подуенския пазар, и Гара Подуене.
Удивително! Гара Подуене сега (2007) още функционира , но дали ще е за дълго? Не вярвам да разрушат тази красива старинна постройка - една от перлите на Стара София. Но може би ще я купи някой богаташ и ще я направи я казино, я клуб-ресторант. А би трябвало да стане на музей!

Пазара на подуене вече е западнал - навремето той беше много голям и там се намираше всичко - пресни зеленчуци, цветя, платове, дрехи, вещи за дома и керамика. Когато имахме нужда от плат за шиене - майка ми ме водеше там на пазар. Там се купуваше плата и майка ми шиеше чаршафи, завеси, калъфки за възглавници. Продаваха се дюшеци, юргани и одеяла. За да не скучая и мрънкам, на мен ми се купуваше захарно петле, а понякога дори и керамична свирка. Тогава бях много щастлив!

Това, което е сега булевард Мадрид - от реката до гара Подуене, беше навремето булевард Янко Сакъзов (а преди това - улица Регентска). Отсечката между паметника Левски и реката, която е сега Янко Сакъзов, беше булевард Владимир Заимов. Така Янко Сакъзов се премести на север, Владимир Заимов се сбогува с гражданите, а се появи неизвестно защо булевард Мадрид. (Защо Мадрид а не Париж? Или да кажем, Пекин? Таман ще отразява усилването на Китай. Какво е днес Испания в сравнение с Китай?)

Янко Сакъзов беше оживена пазарна улица - по тротоара имаше сергии с какво ли не, а околните улички не оставаха по-назад. Пазарът стигаше до гарата, закачаше и улица Черковна в двете посоки. Сега са останали само няколко от малките магазинчета.

От Подуенската баня обаче имам къде по-ярки спомени.

По-заможните къщи и апартаменти имаха бани - обикновено стаичка с умивалник и вана, но нямаше топла вода. За да се изкъпеш във ваната, трябваше да се подгрява вода. След войната хората живееха на тясно - често се настаняваха по две семейства в апартамент, идваха роднини от провинцията и да се ползва вана не беше много удобно.

Подуенската градска баня беше удобна и хубава. Там имаше дори перални и майка ми носеше дрехи и чаршави за пране. За къпане бяха отделени две големи зали - мъже и жени отделно, разбира се. Процедурата бе следната:
Първо си купуваш билет и си чакаш реда. Ако идеш сутрин в работен ден - влизаш веднага. Ако идеш събота или неделя - чакаш дълго. Вътре се събличаш изцяло и даваш дрехите на гардероб. Обуваш налъми и влизаш в банята. Там, покрай стената на една голяма зала има кабинки с душове, а по средата има низки умивалници, където можеш да седнеш и да се поливаш с тас. Имаше стая с пара за напарване, а също и малък басейн за накисване. В залата имаше 3-4 теляка - здравеняци, които те изтъркваха срещу заплащане. Аз обичах да се къпя на душ и да се търкам сам. За тази цел човек си носи кесия от груб плат, иначе не върши работа.
Всичко беше обмислено и удобно. Ако си забравиш кърпата (пешкира), дават ти чаршаф (с билетче). Можеш да си купиш дори сапун. Така можеш да отидеш на баня напълно неподготвен и да се изкъпеш чудесно.

Подобна баня се построи и на Ситняково, имаше и много други. Най-луксозно и качествено човек се къпеше в Централната Баня - там наред с общата зала имаше и отделни кабини за хора предпочитащи уединението. При това, водата беше минерална и лековита. Жалко, че това уникално съоръжение вече не функционира!

Снимка на централната баня от 50-те години

Градските бани започнаха да западат в края на 60-те години, когато вече имаше топла вода от топлоцентралата и всички блокове и кооперации лека-полека бяха свързани за тръбите. Тази културна придобивка много добре е описана във филма-комедия "Топло". Препоръчвам го на всички!

Известно време баните просъществуваха като перални, но после и това свърши.

Сградата на банята в 2007. Сега там има фитнес зала

С Подуенската баня са свързани два интересни и тревожни спомена.
В първия спомен съм на 5 години. Майка ми тръгна към банята да пере и ни каза на нас с Гошко да дойдем след час да ни окъпе. Това бе установената практика. С Гошко ходехме до банята обикновено по коритото на Перловската река - за по-интересно и за да не пресичаме улици. Корито тогава беше открито, а реката доста по-бистра от сега. Да се ходи край нея беше чисто удоволствие. Долу се слизаше лесно - имаше стълбички или скоби. Този ден взех със себе си новото корабче (подарък за рожденния ден) и го пуснах в реката. После тичахме край брега след него.

Перловската река (2007)

Тичайки така ми стана ясно, че няма повече да видя корабчето си - течението беше по-бързо от нас. Тичахме дълго, отминахме банята, отдалечихме се доста. Накрая трябваше да спрем. Корабчето изчезна в далечината.
И нещо за Перловската река - като се вървеше по коритото и се отминеше железопътния мост, София практически свършваше. Реката започваше да се извива сред полето, имаше само разхвърляни наоколо малки къщи. Квартал Хаджи Димитър се застрои доста по-късно.
Във втория спомен бях на 8 години и отидохме на баня с Валери - новия ми приятел. След като се изкъпахме, решихме да се покатерим на високия комин зад банята. По него имаше скоби водещи чак до върха. Пръв тръгна Валери. За да достигне първата скоба трябваше да стъпи на раменете ми. Тръгна нагоре като маймунка и стигна до върха. Слезе обаче бавно и много блед. После тръгнах аз и близо до върха преживях голям страх. Скобата, на която бех стъпил се разклати и аз практически увиснах на ръцете си. Успях да сляза, без да се докосвам до тази скоба. Но реших - с този комин вече никакво взимане-даване!

Коминът на банята е още там

От северната страна на подуенската баня, където е сега парк Владимир Заимов, бяха бившите артилерийски казарми. За малък период от време това беше един свободен, много удобен за игра терен.
В моето съзнание Подуене започваше от улица Султан тепе - една фантастично интерсна и тайнствена улица, опираща се до оградата на Воената Академия и изкачваща се до Редута. Да се извърви до край тази улица беше голямо приключение за едно дете, имайки се предвид че в горния и край се стигаше до интересни военни съоръжения.
Сега центъра на Подуене е изместен по на юг - важните неща са Автогарата и стадион Герена.

Улица Султан-Тепе

Гара Подуене (2007)