Децата живеят в свой собствен свят съвършенно различен от света на възрастните. Детската логика е ясна и праволинейна. Яде ли ви се варено жито? Какво ще направите? Ние с Валери ето какво направихме - отидохме да търсим варено жито на гробището в Орландовци.
Всичко започна с едно обикновено погребение на един комшия. Баба ми беше поканена и тя ни заведе и двамата, предполагам, за да добием опит. А нас ни движеше обикновено детско любопитство. На погребението ние с Валери открихме, че много обичаме варено жито с орехи и пудра захар. Тогава бяхме осемгодишни - във втори клас.
Гробищата бяха за нас много загадъчни и интересни, с различните паметници, оградки, кандила и фенери, малки пейчици тук и там, пъстри цветя. Ние обикаляхме и като видехме погребение или помен, смело и безсрамно се нареждахме за варено жито. Житото беше вкусно, а малките картонени чинийки и дървените лъжички бяха много интересни.
Това пътешествие толкова ни хареса, че ние го повторихме и потретихме. Така е, в света на децата няма истинска смърт и няма истинска скръб. Гробището е само място за приключения.
Ходехме за жито не защото бяхме гладни, а защото това беше "плячка". А в къщи бях злояд, понякога хвърлях кюфтета под масата - уж съм ги изял.
Обичаите се променят, затова нека да обясня. На гробището в Орландовци близките на починалия раздаваха варено жито на всички присъстващи. Там за тази цел се продаваха малки картонени чинийки с дървени лъжички. Жито се раздаваше както на самите погребения, така и на Задушница и други празници. Но не само житото ни привличаше - на гробището имаше странни павилиони, интересни гробници със статуи, фенери с кандила и цареше една особена мистично-тайнствена атмосфера.