ЗА ЖИТО НА ГРОБИЩЕТО

Децата живеят в свой собствен свят съвършенно различен от света на възрастните. Детската логика е ясна и праволинейна. Яде ли ви се варено жито? Какво ще направите? Ние с Валери ето какво направихме - отидохме да търсим варено жито на гробището в Орландовци.

Всичко започна с едно обикновено погребение на един комшия. Баба ми беше поканена и тя ни заведе и двамата, предполагам, за да добием опит. А нас ни движеше обикновено детско любопитство. На погребението ние с Валери открихме, че много обичаме варено жито с орехи и пудра захар. Тогава бяхме осемгодишни - във втори клас.

И ето че една сутрин се сетихме за житото и тъй като нямаше погребение наоколо, решихме да потърсим на самото гробище. Речено - сторено. Тръгнахме пеша. От Шейново до гробището се стига много лесно. Първо отидохме на Ректората, след това по жиците на тролея до Сточна гара. Стръмната част на булевард Левски, от Дондуков надолу, тогава се казваше булевард Сталинград. От Сточна гара продължихме покрай Владайската река и там вече гробищата бяха на една отсечка разстояние.
Гробищата бяха за нас много загадъчни и интересни, с различните паметници, оградки, кандила и фенери, малки пейчици тук и там, пъстри цветя. Ние обикаляхме и като видехме погребение или помен, смело и безсрамно се нареждахме за варено жито. Житото беше вкусно, а малките картонени чинийки и дървените лъжички бяха много интересни.
Това пътешествие толкова ни хареса, че ние го повторихме и потретихме. Така е, в света на децата няма истинска смърт и няма истинска скръб. Гробището е само място за приключения.

Ходехме за жито не защото бяхме гладни, а защото това беше "плячка". А в къщи бях злояд, понякога хвърлях кюфтета под масата - уж съм ги изял.

Обичаите се променят, затова нека да обясня. На гробището в Орландовци близките на починалия раздаваха варено жито на всички присъстващи. Там за тази цел се продаваха малки картонени чинийки с дървени лъжички. Жито се раздаваше както на самите погребения, така и на Задушница и други празници. Но не само житото ни привличаше - на гробището имаше странни павилиони, интересни гробници със статуи, фенери с кандила и цареше една особена мистично-тайнствена атмосфера.

Булевард Сталинград се превърна след време в булевард Волгоград. Сега е Васил Левски. При всяка по-рязка смяна на властта в България има прекръствания, често доста глупави. Откъде се взе, например булевард Мадрид в Подуене? Но можеше да е по-лошо: булевард Франкфурт, например. В Париж обаче има булевард Сталинград и никой засега не мисли да го преименува.