ЕЗЕРОТО АРИАНА И ХАРИ

В 2007 започна преустройство на езерото в Борисовата градина. Инвестиционният проект предвиждаше през лятото (2008) в езерото да има лодки и водни колела , а през зимата "Ариана" да бъде открита зимна пързалка. Преди това то стоя 15 години празно и запустяло.

Ариана в 2007 г.
Слава Богу, през лятото на 2008 езерото отново се напълни с вода и лодките пак тръгнаха. Това е едно достойно връщане на традицията.
Преди 50 години езерото беше пълно със живот и представляваше чудесна гледка. Не само имаше вода и много риба, но в задния му край имаше дори гребна база. Когато бях в 11 клас, аз тренирах гребане и тренировките бяха на това езеро - на лодка "гичка", тясна и дълга, с кормчия отзад, който дава командите.
До гребната база имаше пристан с лодки, които се даваха под наем. Това беше царството на Хари. Хари беше едър, пълен, леко мургав красив мъж с дебели вежди. С него се познавахме много добре, защото още от десет годишен аз ходех при него да карам лодка. Първо отидохме няколко пъти с баща ми, който ме научи да греба, а после продължих сам. Плащаше се лев на половин час, напълно достатъчно за няколко кръгчета. Още щом ме видеше, той посягаше за вилките (пазеше ги при себе си), а аз с разтуптяно от щастие сърце скачах в лодката. Понякога обаче, трябваше да се чака ред.

Ариана 2008
Нов ресторант на Ариана

За сравнение - през лятото на 2008 се плащаше 5 лева за половин час (събота и неделя - по 7 лева), а деца под 14 години сами не се допускаха.

По средата на езерото, като остров, се намираше един от най-популярните ресторанти в София - Ариана (както едноименната бира!). От там и самото езеро се нарича Ариана. В ресторанта се влизаше през мостчето откъм парка. Вечер свиреше хубав голям оркестър - танга, валсове, танцови мелодии. Двойките танцуваха на огромен дансинг в средата.
През зимните студове езерото се покриваше с лед и се събираха много деца да се пързалят на кънки. Официалните ледени площадки с изкуствен лед се появиха по-късно. Пързалянето по езерния лед обаче беше рисковано. Аз помня как веднъж леда се напука, раздели се на блокове и аз неочаквано се озовах мокър до колената. Но водата беше плитка - около половин метър - и никой не възприемаше тези неща като голяма опастност.
Лека-полека лодките на Хари остаряха, но той си оставаше същият. Появи се езерото в Панчарево и гребната база се премести там. Аз помня как строеха язовирната стена и как езерото бавно се напълни от водата на Искъра. Панчарево беше новата голяма атракция на София - хората започнаха да ходят с автобус до ресторант Лебед или до Кокалянското ханче, а Ариана позападна. Някъде в началото на 70-те години ресторант Ариана изобщо изчезна, но Хари бе все-още там и продължаваше да дава под наем останалите 3-4 остарели лодки. Въпреки дългогодишното ни познанство, аз никога не научих истинското му име и не зная какво стана после с него. Стотици хора познаваха Хари. Ако някой знае подробности за него, моля да ми пише (адреса е в началото на блога).