Моите първи спомени са от Мензата, 1960. Менза се наричаше студентския стол в сутерена на Ректората - долу по стълбите, от северната страна. Ходех там още от прогимназията, никой ме ми искаше документи. Имаше меню от 3-4 ястия, като например кюфтета, пълнени чушки, боб с наденица. Цените бяха много прилични, както и качеството. Като дете бях злояд, но ако ми паднеше храна извън къщи - хапвах си добре.
Но главното нещо за което ходех в Мензата не беше храната. Ходех заради стрелбището!
Долу вдясно от стълбите имаше истинско стрелбище. Работеха пет пневматични пушки и на десетина метра отпред имаше мишени. Можеше да си купиш кутийка от 50 съчми за два лева и 5 мишени за още един лев. Най-простия вариант - десет съчми и една мишена за левче. Ходех там винаги щом ми паднеше излишен лев. "Излишен лев" обаче не е точно, за едно дете излишен лев няма.
После и като студент ходех в Мензата доста често, защото ми беше близо (живеех на Шейново 13).
В 1966 започнах да следвам математика и повечето лекции бяха в сегашния Химически Факултет, на площад Велкова Завера в Лозенец - срещу Семинарията. Тогава в една и съща сграда бяха три факултета - Химия, Физика и Математика. Отзад в двора имаше хубав и просторен двуетажен студентски стол. Сега там има частен ресторант и разни офиси. Готвеха на място, храната беше прилична и обилна. Някои колеги виреха нос и не стъпваха в стола. Наоколо имаше други интересни места за хапване - кебабчийницата "Тенекийте" на площада, сладкарница "Ливърпул" до нея и "Малина" по-надолу край гората. Когато бяхме по-голяма компания, сядахме на сладки приказки и сладолед в Ливърпул или на бира в Тенекийте. Но само в стола можех да си хапна обилно и евтино.
Студенстски столове имаше на много места в града. Един хубав стол работеше до Спортната Палата, на кръстовището Гурко и Иван Шишман. Обилна и вкусна храна, но трябваше пропуск за спортисти. За щастие, рядко се сещаха за него. Помня и един друг, диетичен стол, до площад Славейков, на Граф Игнатиев и Раковска. Там отидох само веднъж. Няколко стола работеха в Студентския град в Дървеница.
Аз обичам проста храна - фасул, грах, ориз, леща, пълнени чушки, супа топчета, така че столовете ми допадаха. Можеш да си вземеш люти чушлета и хляб колкото искаш. Щом ходиш често, "лелките" те познават и ти дават или допълнително, или по-отбрана мръвка.
На обед имаше супа, готвено и десерт. Почти винаги имаше бобена чорба или леща. Още - пилешка супа с фиде; лятно време - таратор. За второ предлагаха пълнени чушки, ориз с месо, понякога кебаб, кюфтета с гарнитура (картофи, туршия), боб яхния с наденица (или без), грах с месо. Срещаха се шницели, които отбягвах. По едно време стана популярно телешкото със сини сливи.
През 70-те години в менюто се появи рибата мерлуза (хек). Имаше седмици, когато по два-три пъти предлагаха мерлуза - с пържени картофи, с картофена салата, дори мерлуза с боб. Причината беше там, че по това време България се сдоби с риболовен флот за океански риболов и нашите кораби отиваха чак до Канада. Мерлузата ловеха край Норвегия, където норвежките патрулни катери нервно ги преследваха. Рибарниците пращяха от замразена скумрия и риба се продаваше дори по бакалийте.
След 1990 риболовният флот обаче бе ликвидиран.
Аз много обичах мерлуза и дори взимах допълнително. Особено добре ми беше в казармата, където събирах по няколко порции.
Десерта в столовете беше стандартен: компот (череши, вишни, сливи, праскови), кисело мляко (с лъжица захар), мляко с ориз (сутлияш), крем ванила, понякога крем карамел, крем нишесте с червен сироп отгоре, реване, макарони на фурна. Лятно време - диня и праскови.
Макароните на фурна ги предлагаха и на закуска, но най-вече на закуска виждахме варени макарони (или юфка) със сирене или захар. Типичната закуска беше "комбинацията", чиния с парче сирене (кашкавал или салам), конфитюр и масло. Комбинацията идваше с чаша мляко или чай.
Имаше вариации - кашкавал с халва, сирене с маслини. Халва със салам, пастет, топено сирене.
Халвата беше много популярен елемент в храната на българина. Баща ми обичаше халва, купуваше по килограм и носеше халва дори в джоба си. Аз като млад пренебрегвах халвата, но на зрели години започнах да я оценявам. За съжаление, хубавата българска слънчогледова халва е на изчезване. През лятото на 2008 година аз предприех специално търсене на българска халва и успях да намеря, но качеството беше лошо. Любителите на халва сега трябва да се задоволяват само с вносна тахан халва. Турската тахан халва е хубава, но много различна от "бившата" българска халва. Ябланишката халва също претърпя разни метаморфози и накрая изчезна.
За столовете искам да направя и един по-общ коментар. Столове имаше навсякъде - по всичките учреждения и предприятия. Малките колективи бяха зачисляване към общи столове заедно с други колективи. Идеята беше всеки работник или чиновник да има достъп до стол.
Храната в столовете беше субсидирана, затова беше евтина. Човек можеше да обядва на бяла покривка за около 2-3 лева. Това спестяваше много усилия и компенсираше донякъде малките заплати.
Когато бях ученик в осми клас майка ми беше на легло около месец и тогава аз носех обяд от училищния стол - купувах по две порции супа, готвено, десерт, и обядвахме с майка ми в къщи. Баща ми обядваше в стола на предприятието си.
Много хора носеха храна от столовете за в къщи. Продаваха се специални съдинки за тази цел - три тенджерки се поставяха една върху друга и се носеха с обща дръжка.
Ето тука едно доста добро описание
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/08/06/pochti-bezplatni-obedi.375463
Но главното нещо за което ходех в Мензата не беше храната. Ходех заради стрелбището!
Долу вдясно от стълбите имаше истинско стрелбище. Работеха пет пневматични пушки и на десетина метра отпред имаше мишени. Можеше да си купиш кутийка от 50 съчми за два лева и 5 мишени за още един лев. Най-простия вариант - десет съчми и една мишена за левче. Ходех там винаги щом ми паднеше излишен лев. "Излишен лев" обаче не е точно, за едно дете излишен лев няма.
После и като студент ходех в Мензата доста често, защото ми беше близо (живеех на Шейново 13).
В 1966 започнах да следвам математика и повечето лекции бяха в сегашния Химически Факултет, на площад Велкова Завера в Лозенец - срещу Семинарията. Тогава в една и съща сграда бяха три факултета - Химия, Физика и Математика. Отзад в двора имаше хубав и просторен двуетажен студентски стол. Сега там има частен ресторант и разни офиси. Готвеха на място, храната беше прилична и обилна. Някои колеги виреха нос и не стъпваха в стола. Наоколо имаше други интересни места за хапване - кебабчийницата "Тенекийте" на площада, сладкарница "Ливърпул" до нея и "Малина" по-надолу край гората. Когато бяхме по-голяма компания, сядахме на сладки приказки и сладолед в Ливърпул или на бира в Тенекийте. Но само в стола можех да си хапна обилно и евтино.
Студенстски столове имаше на много места в града. Един хубав стол работеше до Спортната Палата, на кръстовището Гурко и Иван Шишман. Обилна и вкусна храна, но трябваше пропуск за спортисти. За щастие, рядко се сещаха за него. Помня и един друг, диетичен стол, до площад Славейков, на Граф Игнатиев и Раковска. Там отидох само веднъж. Няколко стола работеха в Студентския град в Дървеница.
Аз обичам проста храна - фасул, грах, ориз, леща, пълнени чушки, супа топчета, така че столовете ми допадаха. Можеш да си вземеш люти чушлета и хляб колкото искаш. Щом ходиш често, "лелките" те познават и ти дават или допълнително, или по-отбрана мръвка.
На обед имаше супа, готвено и десерт. Почти винаги имаше бобена чорба или леща. Още - пилешка супа с фиде; лятно време - таратор. За второ предлагаха пълнени чушки, ориз с месо, понякога кебаб, кюфтета с гарнитура (картофи, туршия), боб яхния с наденица (или без), грах с месо. Срещаха се шницели, които отбягвах. По едно време стана популярно телешкото със сини сливи.
През 70-те години в менюто се появи рибата мерлуза (хек). Имаше седмици, когато по два-три пъти предлагаха мерлуза - с пържени картофи, с картофена салата, дори мерлуза с боб. Причината беше там, че по това време България се сдоби с риболовен флот за океански риболов и нашите кораби отиваха чак до Канада. Мерлузата ловеха край Норвегия, където норвежките патрулни катери нервно ги преследваха. Рибарниците пращяха от замразена скумрия и риба се продаваше дори по бакалийте.
След 1990 риболовният флот обаче бе ликвидиран.
Аз много обичах мерлуза и дори взимах допълнително. Особено добре ми беше в казармата, където събирах по няколко порции.
Десерта в столовете беше стандартен: компот (череши, вишни, сливи, праскови), кисело мляко (с лъжица захар), мляко с ориз (сутлияш), крем ванила, понякога крем карамел, крем нишесте с червен сироп отгоре, реване, макарони на фурна. Лятно време - диня и праскови.
Макароните на фурна ги предлагаха и на закуска, но най-вече на закуска виждахме варени макарони (или юфка) със сирене или захар. Типичната закуска беше "комбинацията", чиния с парче сирене (кашкавал или салам), конфитюр и масло. Комбинацията идваше с чаша мляко или чай.
Имаше вариации - кашкавал с халва, сирене с маслини. Халва със салам, пастет, топено сирене.
Халвата беше много популярен елемент в храната на българина. Баща ми обичаше халва, купуваше по килограм и носеше халва дори в джоба си. Аз като млад пренебрегвах халвата, но на зрели години започнах да я оценявам. За съжаление, хубавата българска слънчогледова халва е на изчезване. През лятото на 2008 година аз предприех специално търсене на българска халва и успях да намеря, но качеството беше лошо. Любителите на халва сега трябва да се задоволяват само с вносна тахан халва. Турската тахан халва е хубава, но много различна от "бившата" българска халва. Ябланишката халва също претърпя разни метаморфози и накрая изчезна.
За столовете искам да направя и един по-общ коментар. Столове имаше навсякъде - по всичките учреждения и предприятия. Малките колективи бяха зачисляване към общи столове заедно с други колективи. Идеята беше всеки работник или чиновник да има достъп до стол.
Храната в столовете беше субсидирана, затова беше евтина. Човек можеше да обядва на бяла покривка за около 2-3 лева. Това спестяваше много усилия и компенсираше донякъде малките заплати.
Когато бях ученик в осми клас майка ми беше на легло около месец и тогава аз носех обяд от училищния стол - купувах по две порции супа, готвено, десерт, и обядвахме с майка ми в къщи. Баща ми обядваше в стола на предприятието си.
Много хора носеха храна от столовете за в къщи. Продаваха се специални съдинки за тази цел - три тенджерки се поставяха една върху друга и се носеха с обща дръжка.
Ето тука едно доста добро описание
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/08/06/pochti-bezplatni-obedi.375463
