УЧИЛИЩЕТО

Тук искам накратко да дам представа за училището в България през периода от 1955 до 1989. Първи клас започнах в Основно Училище Васил Априлов, на ъгъла между улиците Шипка и Априлов, и там завърших осми клас. Като първокласник през 1955 аз носех една червена чанта-куфарче, вътре имах няколко тетрадки, буквар, кутия за перодръжки и моливи, мастилница и попивателна хартия. В това куфарче понякога си носех и закуска. На перодръжката (писалката) се слага писец определен номер по инструкция от учителката. След това топваш в мастилницата и започваш да рисуваш лулички и ченгелчета. От време на време върху листа се слага шуплеста попивателна хартия, която попива незасъхналото мастило.
Учителката също пишеше бележките в бележника с мастило - други средства нямаше. Но тя използваше автоматична писалка, с постоянен писец и резервоар за мастилото. Автоматичните писалки бяха разрешени в по-горните класове, от четвърти нагоре. А химикалките влязоха в училище в началото на 60-те години.
Аз обичах да пиша с мастило - то миришеше приятно, освен това беше ми интересно да си купувам и събирам различни модели писци.

Когато наближаваше 15 септември, аз отивах с майка си в книжарницата и купувахме комплект за предстоящия клас. Там влизаха учебниците по отделните предмети, тетрадки, хартия за подвързване, писалки, моливи, гума и т.н. Учебниците не бяха скъпи и се купуваха нови. Старите учебници пазехме за преговор. Всички учебници и тетрадки задължително се подвързваха (обвиваха) с цветна хартия - синя, червена или зелена. Отгоре се лепеше етикет и се пишеше името и предмета. Новите учебници и новите подвързии миришеха приятно на печатарско мастило и този аромат беше характерен за началото на новата учебна година.
Трябва да призная, че колкото и да ми харесваха прясно подвързаните учебници и тетрадки, колкото и да ме радваха новите моливи и писалки, началото на учебната година ме подтискаше. Училището означаваше край на лятото изпълнено с безкрайни игри, приключения и омайваща свобода!
Магията на новото печатарско мастило се загуби в началото на 80-те години, когато започнаха да събират употребяваните учебници и да ги раздават безплатно на новите ученици. Това беше едно от първите "благи" намерения с които е постлан пътя към разрушаване на образованието. Първо, защото старите учебници са важни за преговор и справки, второ - новите не бяха скъпи! Оскъпяването на учебниците и учебните помагала винаги неминуемо води до влошаване на образованието.

За съжаление, през 90-те години на миналия век започна да пада нивото на учебните програми, намаляха часовете по математика, а цената на учебниците се увеличи десеторно. За сравнение - аз имам сега пред себе си учебника по геометрия за 9-ти клас от Станилов, Лангов, Кучинов и Николов издаден през 1987 г. от Народна Просвета. Съдържанието включва Тригонометрия (подробно изложение с доказателства) и начала на Стереометрията. Учебника струва 0.55 лв (петдесет и пет стотинки!), което е около 0.2% от средната по онова време заплата (250 лв). Всеки ученик както и всеки студент можеше да си купи евтини и нови учебници написани от най-добрите специалисти.
В учебника по Геометрия за 10 клас на същите автори от 1988 година подробно се изучава Стереометрия, цената е 52 стотинки.
Да погледнем също учебника по Алгебра за 10 клас от Запрянов, Димовски, Русев и Найденов ( Народна Просвета, 1982 г.). Учебника съдържа Диференциално Смятане (граници на функции, производни и приложения) на много добро ниво, с доказателства, примери и исторически бележки. Цената е 49 стотинки.

Първи клас в Априлов 1955 г. при Антонова
Когато ходех на училише в Априлов, аз бях облечен в черна сатенена престилка, стигаща малко над колената, и тъмен панталон (черен или тъмно-син). Такава беше ученическата униформа на всички от 1 до 4 клас, момчета и момичета (без панталона). Но това не беше строго - както се вижда на горната снимка, някои имат униформи, а други не. След това момчетата носеха куртки, момичетата продължаваха с престилки. Така беше и в гимназията. Премахването на униформата развали дисциплината в училище и внесе много неприятно неравенство - богатите деца започнаха да парадират със скъпи дрехи, а по-бедните се почувстваха нещастни. Ето и нещо приятно: По настояване на родители и учители, униформите в някои училища се завръщат. На 15 септември 2007 над 100 училища ще започат занятия с нови униформи.


Задължителна част от униформата беше и червената пионерската връзка, която много добре стоеше на черната престилка (или бяла блуза). Днес някои хора говорят пренебрежително за пионерската организация, очерняйки я като признак на тоталитарната държава. Това е голяма грешка. Пионерската организация възпитаваше родолюбие, трудолюбие и дисциплина. Във вакуума останал след нея се настаниха наркотиците, цигарите и алкохола. В САЩ, например, е популярна организацията на скаутите, която действа на същия принцип както пионерската организация, но никой не я свързва с тоталитаризъм. Когато разказвам на моите деца за пионерите, тях ги обзема истинска завист.
По време на пионерските си години аз износих близо десетина червени връзки. Имах няколко тъмно червени, както и няколко ярко червени, кармин. Майка ми почти всеки ден ги гладеше и крайщата им ставаха леко загорени. Поради това аз обичах да ги дъвча, намирах вкуса им приятен. Така връзките ми бяха винаги чисти и гладени, но с надъвкани краища. Майка ми много се ядосваше, но не успя да ме отучи от този навик. Проблемът отпадна от само себе си, когато свършиха пионерските години (седми клас) и оставихме връзките.

Наскоро (2007) видях с радост, че "Априлов" е ремонтирано и прясно боядисано. Сградата е също така красива и внушителна, както преди половин век. Дворът е малко занемарен, но това да е белята!
Навремето в училещето работеше бюфет и там по време на междучасието си купувахме закуски. Продаваха се класическите банички (правоъгълни и триъгълни), понички с крем, милинки (от двата вида - големи, на брой, или малки на колело), макови кифли, кифлички с мармалад и по-големи - "осморки". За напитка имаше боза или мляко (плодово или шоколадово) в малки стъклени шишета. В тогавашните цени една макова кифла беше 10 ст, кифличка с мармалад беше 4 ст, бозата и млякото - по 6 ст. Цените бяха доста постоянни - за десет години мармаладените кифли порастнаха само с една стотинка и станаха 5 ст. а осморките през 1970 бяха 12 ст. Тетрадките, моливите и писалките също бяха евтини - една тетрадка от 40 листа беше 3 ст., а от 60 листа - 4 ст.
В училището работеше и стол, където можеше да се обядва на съвсем прилична цена. В менюто винаги имаше някаква супа, избор от 3-4 втори ястия, а за десерт компот, грис халва, или крем (ванилия или крем-карамел). Често обядвах в стола, а един месец, когато майка ми беше болна, купувах три порции за в кущи.
През лятото между шести и седми клас ни заведоха на екскурзия по разни исторически места. Спомням си музея в Плевен за Освободителната война, паметника на Шипка, музея в Стара Загора. Направихме един голям кръг из България. На снимката долу класната Иванова (история) е най-горе в средата.
Екскурзия до връх Шипка (1961)
Незабравимо приятни спомени имам от училищната библиотека, където библиотекарка беше леля Олга - съученичка на майка ми от Бяла Слатина (малък е света!). Олга Щернголд беше красива руса жена от руски емигрантски произход. Когато си тръгвах за в къщи, минавах през библиотеката и Олга ми даваше поредната книга, която сама беше избрала за мен. Това бяха книги предимно за кораби и морски приключения. С нейна помощ прочетох Жул Верн, Майн Рид, Едмондо де Амичис (Дневника на един ученик) и много други чудесни книги. След това, ако имах пари, си купувах пакетче дъвчащи бонбони "Наслада" и отварях новата книга.

Снимка за спомен, 8-клас, Априлов 1963 г. Ученици, учители и родители
Учебните програми по научните дисциплини математика, физика, биология и химия бяха интензивни и добре обмислени. Това беше продължение на засилването в българското образованието от 30-те години. Училището имаше чудесни лаборатории по физика, биология и химия. (Априлов не беше изключение а по-скоро типичен пример - аз имах възможност да сравня с много други училища). Сега кратко ще коментирам прогимназиалната програма. По физика се учеше електричество и магнетизъм, теория на светлината (образи при огледала и лещи, дифракция и интерференция). Аз участвах в клуб на радиолюбители - купувахме си части и сглобявахме елементарни радиоприемници. В лабораторията по химия се демонстрираха интересни екперименти, които толкова ме запалиха, че аз се опитвах, не без успех, да повторя някои от тях в къщи.

Математика учехме всеки ден - 6 часа седмично, защото се учеше (и работеше) и в събота. После станаха 5 часа - три часа алгебра и два часа геометрия (планиметрия). Доказваше се теоремата на Питагор, решаваше се триъгълник, учеха се признаците за еднаквост и подобие на триъгълници. По алгебра се съставяха и решаваха квадратни уравнения, много се работеше с радикали и сложни алгебрични изрази. Аз помня чудесно учителките си по математика от Априлов - Макавеева и Аврамова. Не бях силен ученик и тогава не обичах математиката, но тези две енергични жени, въпреки моето съпротивление ме научиха на алгебра и геометрия доста добре. Това се оказа много важно за мене в бъдеще.
Същото уважение и признателност изпитвам и към повечето други учители - Добрев по физика, Граматикова по география, Белмустакова по биология, Шейтанова по рисуване. Болшинството учители бяха добри и уважавани специалисти. Учителската професия беше престижна.
Отношенията между ученици и учители по това време мога да илюстрирам със следния пример. Когато бях 8 клас (1963), седяхме група ученици на пейка в Докторската градина след училище и коментирахме бразилския филм "Кангасейрос". Пред нас по алеята мина учителката по история Иванова. Когато се изравни с нас, ние станахме и я поздравихме. Нямаше страх или подмазване - това беше общоприето, доброжелателно поведение. Отношението към учителите беше положително. Моят випуск (11 клас на 34-гимназия Иван Пашов, 1966) винаги кани класната учителка Дичева, когато правим юбилейни срещи.

Моят клас на абитуриентския бал в хотел Плиска, 1966 г. 34 гимназия Иван Пашов. В средата е класната Дичева



А тука сме в класната стая, с ученическите униформи

Нито в училищата, нито около тях се пушеше. За наркотици изобщо не бяхме чували - те се появиха през 80-те години.

Тези дни обаче (2007) учителите са най-лошо платените държавни служители. В цялата нова история на България - от Освобождението досега - никога учителите (а също университетските преподаватели) не са били в такова незавидно положение. В сравнение с другите бюджетни служители техните заплати са твърде малки.
Тъй като вече 50 години аз по един или друг начин съм свързан със системата на образованието в България, САЩ, Западна Европа, Русия и Китай, смятам за уместно да споделя своето мнение. Моите наблюдения и личен опит мога да синтезирам в три необходими условия за добро образование:
1. Добро заплащане на преподавателите, осигуряващ им добър обществен престиж.
2. Дисциплина в училище.
3. Задължително и сериозно изучаване на точните науки, особено математика, от начало до край.
Категорично мога да кажа, че хлабава дисциплина съчетана със свободно избираеми предмети е сигурна рецепта за слабо образование.
Скъпо платените частни училища не решават въпроса, защото там неминуемо се стига до инфлация на оценките (трябва да се задържат плащащите ученици!) и "качественото образование" става само видимост. Стига се до "купуване" на дипломи без покритие.