Дядо Христо

Трудно за вярване, но е факт - аз помня как играех с дядо си на две години. Той строеше кули и пирамиди от дървени кубчета, а аз чаках да свърши и тогава с боен вик се хвърлях и ги събарях. Дядо се засмиваше и почваше отново.
В тези конструкции се използваше и един стар военен разтегаем далекоглед (телескоп). Той беше попаднал в семейството ни от баба Ганчева, вдовица на генерал Добри Ганчев. Но за това по-късно.
Дядо ми е бил един от първите български литографи - правел е матрици за печатане на марки, банкноти, грамоти. Изработил е уникален документ за собственото си пенсиониране, който дълго време беше семейна реликва. Аз много го обичах. Той почина на 82 години, когато аз бях на три. Дълго го наблюдавах, как лежеше в леглото си смирен и тих. Спеше, и никога нямаше да се събуди и пак да играе с мен. Но тогава не плаках, не знаех какво е загуба и тъга.
Роден съм в болницата на Шейново и първите 23 години от живота си прекарах в близост до това място. Трудно ми е да си представя, че може да има по-приятно и по-интересно детство от моето. Първите ми 15 години бяха изпълнени с непрекъснати игри и приключения.
По онова време днешната улица Евлоги Георгиев се наричаше Клемент Готвалд. Този човек е бил чехословашки политик /1896-1953/, генерален секретар на тяхната компартия. Нашето семейство живееше на К. Готвалд 58, в къща с чудесен двор. Това е по средата между Орлов Мост и Военната Академия. Откъм улицата имаше ограда с порта, а при портата - скамейка. Ах седях на тази скамейка и гледах преминаващите превозни средства.
А те бяха доста интересни. Трополяха големи италиански камиони от войната, с плътни предни гуми. Имаше много немски камиони "Опел" с газгенератори отдясно на кабината. В края на войната немците нямаха достатъчно бензин и използваха газгенератори. Рядко минаваха леки автомобили. Имаше коли-триколки, две колелета отзад, едно от пред. Минаваха черни руски москвичи (този първи модел бяха само черни), понякога и малки Шкоди. Имаше много каруци. Каруците се движеха бавно и аз обичах да се затичам, да се метна на стърчишката и да се возя до Орлов Мост. По-далече не смеех.
За сведение на младите читатели - тогава каруците бяха друг тип, с дървени колела, а отзад стърчеше около един метър дървена ос - стърчишка.