Преместването ни от Готвалд 58 на Шейново 13 стана през един слънчев пролетен ден на 1954 година. Хамали натовариха мебелите на един стар камион Фиат (плосък отпред) останал от войната и той лесно преодоля краткото разстояние от един километър. Щом започна разтоварването, пред нас изкочи едно русоляво чевръсто хлапе и започна да помага. Хващахме двамата един стол, тичахме с него нагоре по стълбите, после обратно за нещо друго .
Запознахме се моментално - това беше Валери (Валери Александров Велев), мой връстник и съсед от втория етаж. Той стана неразделния ми приятел от детинство и във всички игри с него бяхме винаги заедно, в един отбор, дори се е случвало само двамата да "воюваме" успешно срещу 4-5 противника. Разбирахме се с половин дума, а често и без думи. Аз бях предимно идеята, а той - действието. Игрите продължаваха от сутрин до тъмно, като за вечеря трябваше да ни прибират с труд.
Да се опишат всичките ни приключения е невъзможно, затова ще изброя само няколко.
Нямам снимки на Валери като дете. Валери като младеж се появи за кратко във филма "Деца играят вън" (1973) на Иванка Гръбчева. Той беше младежът с кучето боксер, появил се в 34-тата минута. Тук слагам снимка от екрана.
Запознахме се моментално - това беше Валери (Валери Александров Велев), мой връстник и съсед от втория етаж. Той стана неразделния ми приятел от детинство и във всички игри с него бяхме винаги заедно, в един отбор, дори се е случвало само двамата да "воюваме" успешно срещу 4-5 противника. Разбирахме се с половин дума, а често и без думи. Аз бях предимно идеята, а той - действието. Игрите продължаваха от сутрин до тъмно, като за вечеря трябваше да ни прибират с труд.
Да се опишат всичките ни приключения е невъзможно, затова ще изброя само няколко.
Нямам снимки на Валери като дете. Валери като младеж се появи за кратко във филма "Деца играят вън" (1973) на Иванка Гръбчева. Той беше младежът с кучето боксер, появил се в 34-тата минута. Тук слагам снимка от екрана.
